— И въпреки това те съдържат лъжи, капитане — намеси се един от офицерите, чиято униформа не носеше никакви отличителни знаци. — Я попитайте, моля, кормчията там дали не се казва Катомбо!
При прозвучаването на този глас Катомбо се обърна стреснато, а при вида на говорещия силна бледнина покри лицето му. Как се бе озовал този мъж, неговият смъртен враг, неговият мъчител, в морето и на един английски боен кораб?
Не му остана време да помисли върху този въпрос, защото от устата на капитана тъкмо прозвуча:
— Как се казвате?
Той се окопити и отговори колкото се може по-твърдо:
— Катомбо.
— Виждате ли, капитане, че имам право? — рече прежният говорител. — Този човек беше някога циганин, който проникна в палата ми, за да краде. Беше спипан на местопрестъплението и избяга, след като намушка един от моите слуги.
Чертите на Катомбо сега станаха, ако изобщо бе възможно, още по-бледи.
— Лъжец, мерзавец! — процеди той. — Първо ми грабна любимата, после ме затвори противозаконно, а сега…
— Стой! — прогърмя граф фон Хоенег. — Капитане, вие чувате, че този човек е побъркан. Аз дойдох при вас на борда, за да си разширя практически познанията по морско дело, но не за да се оставя да ми додява един убиец и вагабонтин. Изпълнете дълга си! И бездруго чухте, че мъжът е лицето, което имам предвид.
Капитанът даде знак и тутакси десетина железни матроски ръце вкопчиха Катомбо, който не бе в състояние да се отбранява срещу една такава прегръдка.
— Татко, аз съм невинен, кажи го на Айша! — успя само да викне на Саид Абдаллах и бе завлечен под палубата.
Абдаллах беше така шокиран от това неочаквано нападение, че не съумя да предприеме ни най-малкото движение да се притече на помощ на своя зет. Сега той се обърна към капитана:
— Капитане, тук има някаква ужасна заблуда! В името на Аллах и Пророка, аз залагам честта и живота си, че мъжът на моята дъщеря никога не би сторил това, в което го обвиняват.
— Мъжът на вашата дъщеря? Залагате честта си? Извънредно непредпазливо от ваша страна да ни го кажете, защото сега вашите показания получават нова светлина, която ме принуждава да арестувам и вашата персона. Вие сте мой пленник и отбележете си добре, не само военнопленник, но и криминален затворник. Относно вашия кораб и така нареченото имущество си запазвам правото на по-нататъшни разпореждания.
Въпреки всичките му протести той бе отведен.
Екипажът на втора лодка се присъедини към осемте души, които вече се намираха на борда на сандала. Те взеха Айша и подчинените на Саид Абдаллах на борда на бойния кораб. После сандалът бе взет на буксир. „Игъл“ пусна машините си в действие, платната бяха отново вдигнати и пътуването се поднови.
Междувременно бързо се стъмняваше. В една от средните кабини седеше мъж в турска носия и с всеизвестния фес на главата. Той изглеждаше потънал в много сериозни мисли. Веждите му се бяха сключили, а устата потрепваше, колчем хвърляше поглед през малкия, кръгъл илюминатор, позволяващ ограничен изглед към морето. В един момент на вратата се почука и на неговия повик се появи един моряк с добре отрупан поднос в ръце.
— Добра вечер, господин паша!
— Добра вечер!
— Ето ви вечерята. Някакво друго желание иначе да имате?
— Съобщи за мен на капитана!
— Не ми е позволено, господин паша. Той изобщо не иска да разговаря с вас, понеже сте предявявал желания, както казва, които не можел да изпълни. И освен това днес той е страшно много зает.
— Навярно заради съда, който секвестира?
— Да.
— Откъде е той?
— Хм-м, от Египет.
— Кому принадлежеше?
— На някой си Саид Абдаллах.
От изненада турчинът подскочи.
— Саид Абдаллах? И той ли е пленен като мен?
— Да, той и хората му.
— Колцина са те?
— Осемнайсет с него и кормчията.
Турчинът помълча минута-две. После попита тихо:
— Ти не ми ли каза веднъж, че не сте доволни от капитана и офицерите?
— Хм-м, да! Дяволски много служби и адски малко за ядене! Но ви го казвам само защото сте един толкова добър и нещастен господин.
— Чуй, синко, как те казват?
— Балдуин Шуберт.
— Имаш ли родители, братя и сестри?
— Само един брат, Томас, който е ковашки калфа.
— Искаш ли да станеш богат?
— Гръм и мълния, всеки ден, не ще и съмнение!
— Не можеш ли да докараш нещата дотам, че да поговоря веднъж тайно с този Саид Абдаллах?
— Не, не, няма да стане, защото ще си натреса деветоопашатата котка54. Лека нощ, господин паша.
Той се измуши гъвкаво през вратата и зарези кабината. Вън в тесния коридор спря замислено.
— Дали да не рискувам? Да, но първо трябва да се обърна към тоя Катомбо. Къде са го тикнали, знам, а всички мислят, че аз сега вече ще хъркам в койката си до следващата вахта. Томас толкова много ми е разправял за него, как невинен бил затворен от графа, който му отнел любимата, и как добрият майстор Брандауер станал негов приятел и му дал пари, за да може да забегне в чужбина. Би било великолепно, като си ида един ден вкъщи да мога да кажа на Томас и Брандауер: „Аз също го спасих!“ Мда-а, добре, ще отида при него!
