Никой не умее да играе Играта на Съвета по-добре от Мара от Акома. Но когато си обкръжен от гибелно опасни съперници, готови да те повалят на всяка крачка, трябва да си най-добрият просто за да оцелееш… Като водач на благородния си дом лейди Мара трябва да води битки на два фронта: в гнездото на интриги и коварство в имперския двор на Цурануани и в сърцето си, където любовта й към един варварин, роб от вражеския свят на Мидкемия, я кара да подложи на съмнение житейските си принципи. Чудесна книга! Прелива от политически интриги, любов, алчност и почти всичко, нужно за едно пълноценно фентъзи! Лейди Мара — великолепната и гениална Управляваща господарка — успява да отблъсне и надвие всеки, който й се противопостави. Сурова и жестока понякога, но иначе безкрайно добра. Чудесна, чудесна книга! Реймънд Фийст е роден и отраснал в Южна Калифорния. Завършил е Калифорнийския университет, Сан Диего. Автор е на световноизвестната фентъзи поредица "Сага за Войната на разлома" и други, свързани с фантастичния свят на Мидкемия. Живее в Санта Фе, Калифорния. Джани Вурц е авторка на няколко успешни фентъзи романа, включващи трилогията "Огненият цикъл", както и на сборници с разкази. Всички публикувани от нея романи се радват на горещото одобрение на критиката и читателите.
На покойния Рон Фост, приятел завинаги.
Вятърът утихна.
Завихрилата се прах започна да се сляга. Въпреки капризните течения въздухът беше горещ и душен, вмирисан на струпани нагъсто немити човешки тела, нечистотии от реката и гниещ боклук от бунището зад пазара.
Скрита зад завеските на ярката си лакирана носилка, лейди Мара вееше пред лицето си с благоуханно ветрило. Дори вонята на пазара на роби да я притесняваше, не го показваше с нищо. Даде знак на свитата си да спре. Войниците в боядисани в зелено брони се заковаха на място, а потните носачи свалиха носилката на земята.
Офицер с шлем с пера на Ударен водач подаде ръка на Мара и тя се показа от носилката. Бузите й бяха пламнали. Люджан не можеше да прецени дали е зачервена от горещината, или все още е ядосана от спора, преди да напуснат имението. Джикан, хадонрата на имението, бе прекарал по-голямата част от сутринта в разгорещен протест срещу решението й да купи „негодни“, както твърдеше, роби. Спорът бе приключил едва когато тя му заповяда да замълчи.
Мара се обърна към Ударния водач.
— Люджан, придружи ме. Останалите да чакат тук.
Язвителният й тон накара Люджан да се въздържи от шегите, с които понякога почти прекрачваше границите на уважението. Освен това неговото първо задължение беше да я пази — а пазарите за роби бяха твърде пренаселени за вкуса му, — така че бързо насочи вниманието си от остроумията към сигурността.
Докато следеше за възможна неприятност, си помисли, че щом се улиса в най-новия си план, Мара ще забрави за препирнята с Джикан. Дотогава обаче нямаше да търпи никакви възражения.
Люджан разбираше, че всичко, което предприема господарката му, цели да затвърди позициите й в Играта на Съвета, борбата за власт, която бе сърцевината на политиката на цураните. Неотменната й цел бе оцеляването и засилването на дома Акома. И съперници, и приятели бяха разбрали, че доскоро неопитното младо момиче се е превърнало в способен играч в смъртоносната игра. Мара се беше спасила от капана, който й бе заложил старият враг на баща й, Джингу от Минванаби, и беше осъществила собствения си замисъл — да принуди Джингу да сложи край на живота си, опозорен.
Но макар триумфите на Мара да бяха тема на дискусии сред благородниците на империята, самата тя почти не бе успяла да изпита задоволство от въздигането си. След смъртта на баща й и брат й родът Акома бе на ръба на унищожението. Мара бе съсредоточила усилията си върху това да предвижда бъдещи проблеми, докато маневрираше в опасната игра, за да оцелее. Стореното бе зад гърба й, а да задълбава в миналото означаваше да рискува да я хванат неподготвена.
Мъжът, наредил убийството на баща й и брат й, бе най-сетне мъртъв, но вниманието й си оставаше насочено към кръвната вражда между дома Акома и дома Минванаби. Мара помнеше неподправената омраза, изписала се на лицето на Десио, докато тя и останалите гости минаваха в процесия на погребението на баща му. Макар и не толкова умен като баща си, Десио щеше да е не по-малко опасен. Сега скръбта и омразата бяха превърнали мотивите му в лични: Мара беше унищожила баща му, когато бе на върха на могъществото си, в собствения му дом, докато правеше празненството по случай рождения Ден на Върховния военачалник. После се беше насладила на победата в присъствието на най-влиятелните и могъщи благородници на империята като домакин на преместилото се в нейните владения тържество.
А щом Военачалникът и гостите му си тръгнаха, Мара се впусна в нов план как да затвърди дома Акома. Затвори се насаме с Джикан, за да обсъди нуждата от нови роби, които да разчистят нови ливади от дивите лесове на север от имението.
Пасища, кошари и навеси трябваше да бъдат подготвени много преди пролетта, когато добитъкът се телеше, за да израсте хубаво тревата и да могат малките нийдра и майките им да пасат.
Като втори по власт в Акома, Люджан беше разбрал, че силата на дома не се дължи на верността и храбростта на неговите войници, нито на стабилните търговски договори и вложения, а на най-обикновените глупави шестокраки нийдра. Те бяха основата, върху която се крепеше цялото богатство на Акома. Ако искаше силата на Акома да расте, Мара трябваше преди всичко да увеличи стадата.
