И щом той поведе новопосветените воини към натамито на Акома, вдигна очи към далечните брегове на езерото. Нещо там привлече вниманието й и духът й се извиси от възторг. Отпусна ръка на рамото на Кейоке и рече:
— Виж!
Грохналият Военен съветник извърна погледа си натам, където му сочеше.
— Очите ми не са млади, господарке. Какво виждаш?
— Птици шатра — последва възхитеният отговор на Мара. — По милостта на боговете идват да гнездят на нашите брегове.
От мястото си до младия Сарик Инкомо рече:
— Боговете, изглежда, са доволни от щедрото ти сърце, господарке.
— Можем само да се надяваме, Инкомо.
Помълча, после каза на съветниците си:
— Хайде. Да подготвим новия си дом. Бъдещият ми съпруг пристига скоро заедно с моя син и наследник.
И поведе старите и нови служители към къщата на която от толкова време се бе възхищавала и която щеше да стане дом за семейството й и покрив, събрал два велики дома, посветили се на добруването на империята.
Вървеше и носеше най-древната и най-почетна титла в историята на Цурануани: Слуга на Империята.
