Смарагдовозелено полностью

Ала тъй като преди малко Лесли отново си бе окачила ключа на врата, не ми оставаше нищо друго, освен да съм „твърдоглава“.

Шарлот започна да претърсва чекмеджетата на бюрото ми и пралеля Мади я перна през пръстите.

— Засрами се!

Господин Марли се прокашля.

— Ако разрешите, лейди Монтроуз, в Темпъл разполагаме със средства и начини да отворим ключалката и без ключ...

— Средства и начини — Ксемериус изимитира потайния му тон. — Звучи, сякаш в някой метален лост има нещо магическо. Скапан самохвалко!

— Е, добре, тогава вземете ковчежето с вас — обяви лейди Ариста и се обърна към вратата. — Господин Бърнард — чух я да вика, — придружете господата до долу.

— Човек би си помислил, че пазителите имат достатъчно антикварни предмети — каза Ксемериус. — Ей, че алчен народ!

— Аз отново искам да изразя изричния си протест — извика леля Мади, докато господин Марли и другият мъж изнасяха от стаята ми ковчежето, без да се сбогуват. — Това е... нарушение на неприкосновеността на жилището. Когато Грейс научи, че просто ей така сте нахлули в жилището й, ужасно ще се ядоса.

— Това все още е моята къща — заяви лейди Ариста студено. — И тук важат моите правила. Това, че Гуендолин не осъзнава дълга си и че за съжаление, се оказа недостойна за рода Монтроуз, може да бъде извинено с младостта й и с липсата и на познания, но ти, Маделин, би трябвало да знаеш за какво се е борил брат ти цял живот! От теб очаквах повече чувство за семейна чест. Дълбоко съм разочарована. И от двете ви.

— Аз също съм разочарована. — Пралеля Мади сложи ръце на кръста си и се загледа ядосано след величествено отдалечаващата се лейди Ариста. — И от двете ви. В крайна сметка ние сме едно семейство! — И тъй като баба ми вече нямаше как да я чуе, се обърна към Шарлот: — Зайче, как можа?

Братовчедка ми почервеня. За един съвсем кратък миг приличаше на неописуемия господин Марли и аз се зачудих къде ли съм сложила телефона си. Искаше ми се да увековеча тази гледка за идните поколения. Или за бъдещи опити за изнудване.

— Не можех да допусна Гуендолин да бойкотира нещо, което дори не разбира — отвърна Шарлот, а гласът й дори леко трепереше, — само заради стремежа си непрекъснато и навсякъде да е център на внимание. Тя... тя няма респект от мистериите, с които абсолютно незаслужено е свързана. — Хвърли ми отровен поглед, който явно й помогна отново да се съвземе. — Сама си надроби това! — изсъска с ново вдъхновение тя. — Дори ти предложих да ти помогна. Но не! Ти все трябва да нарушаваш правилата. — С тези думи тя отново се преобрази в собственото си Аз и направи това, което умееше най-добре: отметна коса през рамо и профуча навън.

— О, боже, о, боже... — Пралеля Мади се отпусна тежко върху ръба на леглото ми. Ксемериус едва успя навреме да се изтърколи настрани. — Какво ще правим сега? След като отворят ковчежето, със сигурност ще дойдат да те приберат и със сигурност няма да се церемонят с теб. — Тя извади кутийката с лимонени бонбони от джоба на роклята си и пъхна цели пет наведнъж в устата си. — Няма да го понеса.

— Спокойно, лельо Мади! — Прокарах пръстите и на двете си ръце през косата ми и й се усмихнах. — В ковчежето се намират ученическият ми атлас и колекцията ми с книги на Джейн Остин, която ми подари за Коледа.

— О! — Пралеля Мади потърка носа си и въздъхна облекчено. — Разбира се, предположих нещо такова — каза тя смучейки усилено бонбоните. — Но къде...

— На сигурно място, надявам се. — С дълбока въздишка спуснах крака от ръба на леглото. — Но в случай че отново се появят, със заповед за обиск или нещо подобно, май е по-добре сега да отида да си взема душ. Между другото, сърдечно благодаря за вчерашния ти съвет! Всички стаи били необитавани, как ли пък не. Приземих се в спалнята на леля Гленда и бившия ми чичо Чарлс!

— Упс! — възкликна пралеля ми и от уплах глътна единия от бонбоните.

До обяд не видях повече Шарлот и баба ми. Няколко пъти звънна телефонът на долния етаж, а веднъж и нашият, но беше просто мама, която искаше да се осведоми как се чувствам.