— Чудесно. Значи ще имаме момичето без каквито и да било неприятности. На сутринта аз отивам да сменя Марвин, намирам го дрогиран, обаждам се на Сука, намирам и Амандо дрогиран, а също така откривам, че Джина е изчезнала. Намирам в стаята на охраната плик, на който пише: това е съобщение за искания откуп, което трябва да се предаде на Гранди. Никакви ченгета, в противен случай… Така че аз взимам нещата в свои ръце. Обаждам се на Гранди. Сука ще знае къде мога да го намеря. До момента, в който Гранди пристигне, Марвин и Амандо ще са дошли на себе си, но положението ще е напълно в мои ръце. Гранди прочита съобщението и вижда, че няма измъкване. Плаща или отива в затвора. Оставяте му един ден да се поизпоти, после се обаждате по телефона и с малко късмет той ще се съгласи да се срещне с един от вас. Аз ще внимавам да не реши да предприеме нещо. Знае, че съм имал работа с отвличане, когато бях във ФБР, така че ще се посъветва с мен. Ще ме вземе със себе си, за да уредим сделката. Получавате подписания документ и му предавате момичето, после се изпарявате. Оставаме аз, Джина и Гранди. Тя ще каже на баща си да върви на майната си. Аз ще му обясня, че няма юридически основания да я задържа, така че Джина ще може да си върви. Хич не ми пука къде ще отиде, но сделката ще е да може да го направи. Ще се върна във вилата с Гранди. Щом осъзнае, че е загубил дъщеря си, той ще прекрати договора за наемане на вилата и ще се разплати с Марвин и с мен. Ще се кача на самолета за Швейцария, ще взема своя дял от парите и ще заживея щастливо. — Фрост се усмихна на Силк. — Какво мислиш?
Силк кимна.
— Хитро, Майк. — Погледна другите двама. — Вие какво ще кажете?
— На мен ми харесва — рече Ъмни. — Да, хитро е.
Гоубъл се изправи и взе последната кифличка с крем от подноса.
— Аз пък мисля, че ще има проблеми — обади се той, отхапвайки от кифличката. — Хайде да обсъдим цялата работа, а?
Така че четиримата седнаха около масата и обсъдиха всичко отначало. Час по-късно Фрост бутна стола си назад и стана.
— Трябва да се връщам — каза той. — Значи всички сте съгласни, при положение че успея да убедя Джина?
— Точно така — отвърна Силк. — След като ни убедиш, че ще се включи, започваме да действаме.
— Ще дойда тук в четвъртък вечерта в 18.00 — каза Фрост. — Искам да ми дадете копие от този документ, подписано от вас тримата. Искам и копие от бележката за откупа, която ще изпратите на Гранди.
— О’кей — отвърна Силк. — Май ще работим заедно, Майк.
Фрост кимна на тримата и излезе от стаята.
Настъпи дълга тишина, после Митч стана, отвори вратата и огледа празния коридор. Затвори вратата и се облегна на нея.
— Вярвам на тоя тип толкова, колкото бих повярвал на гърмяща змия.
— Не се безпокой за него — отвърна Силк със злобната си усмивка. — Гърмящите змии могат да бъдат отстранени, нали?
Сряда вечерта: 21.00 ч.
Фрост крачеше неспокойно из къщичката си. От време на време удряше свитите си юмруци един в друг. Малко след осем бе видял Амандо и Гранди да потеглят с ролса. Беше почоплил хубавата вечеря и после беше казал на Марвин, че е гроги, беше го оставил пред мониторите и се беше върнал в къщичката си. Марвин го беше предупредил, че ще пусне кучетата точно в девет.
Когато стрелките на часовника му показаха 21.03, загаси лампата и отиде до прозореца.
Господи! — помисли си той. Колко бавно бяха минали последните пет дни! Тъй като беше нощна смяна, изобщо не беше виждал Гранди. Беше прекарал дните на плажа. Не се беше доближавал до „Асо Пика“. И сега, най-после, сряда беше дошла, но все още не беше сигурен Дали Джина щеше да дойде при него. Какво фиаско щеше да е, ако не дойдеше! После я видя да притичва иззад храстите и да се насочва към къщата му. Отвори вратата точно когато се бе озовала на прага. Тя се хвърли в ръцете му, тялото й се притисна към неговото и той трябваше да я отблъсне, за да затвори и да заключи вратата. След това я сграбчи. — О, Майк… Толкова чаках и чаках! — възкликна тя. — Всеки час от тези ужасни дни беше истинско мъчение за мен!
Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Спря да запали нощната лампа, после я сложи на леглото. Беше дръпнал предварително завесите и знаеше, че от стаята на охраната Марвин не можеше да види светлината в спалнята му.
— И аз чаках — каза той, навеждайки се над нея. — Колко време имаме?
— Три часа, не повече.
Джина вече събуваше раираните си панталони и той ги издърпа, докато тя разкопчаваше бюстието си.
Съвкуплението им беше неистово: две освободени от задръжките си животни, и когато накрая достигнаха върха, тя нададе приглушен писък, сякаш се задушаваше.
Лежаха прегърнати, докато дишането им не се успокои. Фрост я държеше нежно, но сега си даваше сметка, че времето лети.
— Джина, скъпа — рече той, все още прегръщайки я, — мисля, че открих начин да те измъкна.
Усети как тя замръзна до него, после се отдръпна и седна.
— Искаш да кажеш, че ще го убиеш?
Като видя блясъка в очите й, Фрост усети по тялото му да преминава студена тръпка. Сигурно е луда! — помисли си той. Внимавай, много внимавай!
