Фрост спря на прага, давайки си сметка, че Сука се е изпарил.
— Влез, Фрост — подкани го Гранди.
Фрост се насочи към голямото бюро, а Гранди го наблюдаваше.
— Тръгвам си — рече Гранди. — Говорих с Марвин. — Отсега нататък ти ще ръководиш охраната. Марвин ще прави, каквото му наредиш. Ясно ли е?
— Щом така казвате, сър — отвърна учудено Фрост.
— Такава е думата ми. Имаш повече опит от него. Беше му обяснено. От днес нататък ще получаваш по деветстотин долара седмично.
— Благодаря, сър — отвърна сковано Фрост.
Гранди се наклони напред, като сочеше с дебелия си пръст към Фрост.
— Трябва да ги заслужиш! Дъщеря ми трябва да остане тук! Ако нещо се обърка, да знаеш, че ще те накарам да съжалиш, че не си мъртъв! Разбра ли ме.
Фрост погледна безмилостните злобни малки очи и усети как потрепери.
— Да, сър. — Направи пауза, после продължи. — Казах ви…
Гранди го прекъсна, махвайки с ръка.
— Знам какво ми каза. Дъщеря ми ще остане тук. Разбра ли ме?
Фрост си пое дълбоко въздух.
— Да, сър.
Гранди се завъртя към Амандо.
— Чу ли го какво каза?
— Да, мистър Гранди.
— Добре — и Гранди му направи знак да си върви.
— Извинете, сър — рече Фрост, — но след като ще ръководя аз, бих искал да зная как мога да се свържа с вас.
Гранди се облегна в стола си, втренчвайки очи във Фрост.
— Защо?
На Фрост му се прииска да оближе сухите си устни, но спря навреме.
— В случай на необходимост, сър.
— Каква необходимост? — Безпощадните очички се забодоха във Фрост.
Изведнъж Фрост усети, че вече не го е страх от този мургав магнат.
— Откъде, по дяволите, мога да знам? — изръмжа той с полицейския си глас. — Всичко може да се случи! Ако искате да се криете, това си е ваша работа, но ако този човек — Амандо, бъде блъснат от камион, ако Марвин падне в лагуната, ако аз по някакъв начин си счупя дяволския врат, според мен това се нарича необходимост да ви се обадя. Слушате ли ме, мистър Гранди?
Гранди се отпусна.
— Успя да ме убедиш, Фрост. — Той надраска нещо на листче хартия, откъсна го от тефтерчето и го бутна през бюрото. — По всяко време можеш да ме намериш.
Фрост взе листчето, отстъпи назад и каза:
— Благодаря ви, сър.
— Разчитам на теб — напомни му Гранди.
— Можете да бъдете спокоен, сър — отвърна Фрост, после излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Час по-късно, след като се беше върнал в къщичката си, Фрост видя през прозореца как Гранди замина с ролса.
После отиде в стаята на охраната, където намери Марвин.
— Здрасти, шефе — рече Марвин, когато Фрост влезе.
— Стига, Джек — отвърна Фрост. — И двамата сме в играта. Не ме вини за идеите на Гранди. Тук сме, за да си изкарваме прехраната. Не съм по-голям шеф от теб.
Марвин се усмихна накриво.
— Да… Така че нека си печелим прехраната. Сега ти ръководиш. Да имаш някакви допълнителни идеи?
— Според мен всичко е наред. Отивам да поплувам. Нали си спомняш? Денят ми е свободен.
— Помисли си, Майк. Може да ти дойдат някакви идеи.
Фрост отиде до него и го бутна приятелски по гърдите.
— Всичко е, както трябва, Джек. Няма никакви проблеми. Този тип само си приказва.
Марвин се отпусна.
— Когато човек си има работа с тип като Гранди, всичко може да се случи. О’кей, Майк, ще работим заедно.
Макар че срещата му със Силк беше в 18.00, Фрост реши, че няма нужда да чака, така че след като се раздели с Марвин, подкара към „Асо Пика“ и пристигна там малко след 14.20.
Ресторантът беше претъпкан, но Ъмни, който се разхождаше наоколо и се усмихваше широко на клиентите, забеляза Фрост да влиза и веднага отиде при него.
— Къде е Силк? — запита Фрост.
— Зает е — отвърна Ъмни, — но ще се освободи след половин час. Какво ще кажеш за един обяд, Майк?
— Къде е Марша?
— По гръб. Не съм ял още. Хайде да хапнем по една салата от скариди… Става ли?
Фрост откри, че е гладен.
— О’кей.
Ъмни го отведе в една странична стая. Като изневиделица се появи келнер.
— Ще желаете ли питие?
— Да… джин с лед. — Фрост седна до масата и се огледа. В ъгъла обядваха две момичета. Едното беше с черни панталони, а от кръста нагоре беше голо. Малките и гърди бяха като яйца на очи. Приятелката му беше пищна, руса и с глупаво изражение. В другия край на стаята седеше дебел възрастен мъж и галеше ръката на русо момче, което хихикаше.
Когато келнерът донесе напитките, Фрост рече:
— Интересни хора си имате тука.
— Лайна, само че имат пари — отвърна Ъмни с безразличие, — а ние всички се интересуваме от пари.
— Точно така — потвърди Фрост.
Сервираха салатата от скариди.
Когато започнаха да ядат, Ъмни каза:
— Уреди ли нещата, Майк?
— Уредих ги — отвърна Фрост.
Ъмни забоде една скарида на вилицата и я поднесе към устата си.
— Лу ще се радва да чуе новината.
— Дай почивка на устата си, Рос. Ям — отвърна Фрост.
Довършиха обяда си в мълчание, после Фрост бутна стола си назад.
— Иди да намериш Силк — рече.
Ъмни намери Силк на стрелбището. Той току-що бе спечелил три хиляди долара от някакъв плейбой, който си мислеше, че е най-добрият стрелец в града, преди да отправи предизвикателството си към Силк.
— Фрост е тук — каза Ъмни. — Разправя, че е уредил нещата. Прави се на велик.
