Смърт във Виена полностью

— В Австрия? Почти нищо. Що се отнася до заведените дела срещу военнопрестъпници, репутацията на Австрия е направо срамна. Според мен тук практически е истински рай за нацистките военнопрестъпници. Чували ли сте някога за доктор Хайнрих Грос?

Габриел поклати глава. Хайнрих Грос, обясни тя, бил лекар в клиниката за деца с аномалии „Шпигелгрунд“. През войната клиниката служела като център за евтаназия, където била прилагана на практика нацистката доктрина за премахване на „патологичния генотип“. Приблизително осемстотин деца били умъртвени там. След войната Грос направил забележителна кариера като детски невролог. Повечето от изследванията му продължили на базата на мозъчна тъкан, която бил взел от жертвите на „Шпигелгрунд“ и която съхранявал в специална „мозъчна библиотека“. През 2000 година австрийският федерален прокурор най-накрая решил, че е време Грос да бъде подведен под отговорност. Той бил обвинен в съучастничество в девет от убийствата, извършени в „Шпигелгрунд“, и даден под съд.

— Един час след като започна заседанието, съдията постанови, че Грос страда от ранен стадий на деменция и не е в състояние да се защитава пред съда — продължи Ренате Хофман. — Той прекрати делото за неопределено време. Доктор Грос се изправи, усмихна се на своя адвокат и излезе от съдебната зала. На стълбите в съда той направи изявление пред репортерите за делото. Беше съвсем ясно, че доктор Грос владее напълно умствените си способности.

— Вашето мнение?

— Германците обичат да казват, че само Австрия е могла да убеди света, че Бетховен е австриец, а Хитлер — немец. Харесва ни да се правим на първите жертви на Хитлер, вместо на негов доброволен съучастник. Предпочитаме да не си спомняме, че сме се присъединили към Нацистката партия в същата степен като своите немски братовчеди или че броят на австрийските представители в СС е бил несъразмерно голям. Предпочитаме да не си спомняме, че Адолф Айхман е австриец или че осемдесет процента от неговия щаб е бил съставен от австрийци, както и че седемдесет и пет процента от комендантите в неговите лагери на смъртта са били австрийци. — Тя понижи глас. — Доктор Грос бе защитаван десетилетия наред от австрийския политически елит и от съдебната система. Той беше високопоставен член на Социалдемократическата партия и дори работеше като съдебен психиатър. Всички във виенската медицинска общност знаеха източника на богатата му, така наречена „мозъчна библиотека“, както и какво е правил по време на войната. Човек като Лудвиг Фогел, дори и да бъде изобличен като лъжец, може да очаква същото отношение. Шансът някога да бъде изправен пред съда в Австрия за своите престъпления е нулев.

— Да предположим, че е знаел за разследването на Ели. От какво би могъл да се страхува?

— От нищо друго, освен от неудобството на разобличаването.

— Знаете ли къде живее той?

Ренате Хофман натика няколко кичура от косата си под баретата си и го погледна внимателно.

— Не мислите да правите опит да се срещнете с него, нали, господин Аргов? При сегашните обстоятелства това би била невероятно безразсъдна постъпка.

— Просто искам да знам къде живее.

— Има къща в Първи район и друга във Виенската гора. Според държавните регистри, той притежава също няколкостотин акра и вила в Горна Австрия.

След като хвърли поглед през рамо, Габриел попита Ренате дали би могъл да получи копие от документите, които тя е събрала. Тя погледна към краката си, сякаш бе очаквала този въпрос.

— Кажете ми нещо, господин Аргов. През всичките години, в които работих с Ели, той никога не ми е споменавал, че „Разследвания и справки за събития по време на войната“ има клон в Йерусалим.

— Той бе отворен наскоро.

— Колко удобно. — Гласът й бе изпълнен със сарказъм. — Аз притежавам тези документи неофициално. Ако ги дам на агент на чуждо правителство, моето положение ще стане още по-рисковано. Ако ги дам на вас, давам ли ги на агент на чуждо правителство?

Ренате Хофман, реши Габриел, беше високоинтелигентна и обиграна жена.

— Ще ги дадете на приятел, госпожице Хофман, на приятел, който няма да направи абсолютно нищо, с което да компрометира вашето положение.

— Знаете ли какво ще се случи, ако бъдете арестуван от полицията, докато притежавате поверителни досиета от държавния архив? Ще прекарате дълго време зад решетките. — Тя го изгледа право в очите. — А също и аз, ако разберат откъде сте ги получили.

— Не възнамерявам да бъда арестуван от полицията.

— Никой никога не го прави, но това е Австрия, господин Аргов. Нашата полиция не действа по правилата на своите европейски аналози.

Тя бръкна в дамската си чанта, извади кафяв хартиен плик и го подаде на Габриел. Той изчезна под сакото му и те продължиха да вървят.