Смърт във Виена полностью

— Това е Радек — прошепна Ривлин, неспособен да сдържи вълнението си. — Мисля, че може наистина да си открил Ерих Радек!

Хер Конрад Бекер от „Бекер и Пул“, на Талщрасе 26, Цюрих, пристигна във Виена същата сутрин. Той мина незабавно през паспортния контрол и се насочи към залата за пристигащи, където забеляза униформения шофьор, стиснал табела с надпис „Хер Бауер“. Клиентът бе настоял за тази допълнителна предпазливост. Бекер не харесваше клиента — нито си правеше илюзии за източника на банковата сметка, — но такова бе естеството на частното швейцарско банково обслужване, а хер Конрад Бекер беше „правоверен“. Ако капитализмът беше религия, Бекер щеше да бъде водач на екстремистка секта. Според неговото затвърдено мнение, човек притежаваше божественото право да прави пари, освободени от правителствени наредби, и да ги крие — където и когато си иска. Избягването на данъци не беше избор, а морален дълг. В потайния свят на цюрихските банки той бе известен с абсолютната си дискретност. Това беше и причината, поради която на Конрад Бекер бе поверена банковата сметка.

Двайсет минути по-късно колата спря пред голяма представителна къща от вулканичен камък в Първи район. Според дадените му от Бекер инструкции, шофьорът натисна два пъти клаксона и след кратко изчакване металната порта бавно се отвори. Когато автомобилът спря на алеята за коли, един мъж излезе от предната врата на къщата и слезе по късото стълбище. Той беше към края на четиридесетте години, с телосложение и наперена походка на ски състезател. Името му беше Клаус Халдер.

Халдер отвори вратата на колата и въведе Бекер във вестибюла. Както обикновено, той поиска от банкера да отвори своето дипломатическо куфарче за проверка. Последва твърде унизителната поза ала Леонардо — широко разтворени ръце и крака — за щателното претърсване с металотърсач.

Накрая той бе отведен в салона — тържествена виенска гостна стая, просторна и правоъгълна, със стени в наситеножълто и корнизи, боядисани в бяло. Мебелите бяха в бароков стил, покрити с калъфи от пищен брокат. Позлатен часовник тихо тиктакаше върху полицата на камината. Всеки елемент от мебелировката, всяка лампа и декоративен предмет сякаш засвидетелстваше уважение към съседа си и към помещението като цяло. Беше стая на човек, който очевидно притежаваше в еднаква степен пари и вкус.

Хер Фогел, клиентът, седеше под един портрет, който по мнението на Бекер изглеждаше творба на Лукас Кранах-старши29. Той се изправи бавно и протегна ръка. Двамата бяха пълна противоположност: Фогел беше висок, тевтонски тип, със светлосини очи и бяла коса; Бекер — нисък и плешив, със самоувереността на космополит, породена от различната природа на неговата клиентела. Фогел пусна ръката на банкера и го покани с жест да се разположи на един празен стол. Бекер седна и извади от куфарчето си подвързана с кожа счетоводна книга. Клиентът кимна със сериозно изражение; не беше човек за салонни разговори.

— Към тази сутрин — каза Бекер — общата стойност на сметката възлиза на два и половина милиарда долара. По груби изчисления един милиард от тях са в брой, разделени поравно в долари и евро. Останалата част от парите са инвестирани — обичайната такса, ценни книжа и облигации, заедно със значителна сума от недвижимо имущество. Подготвяйки ликвидацията и разпределянето на капитала, ние сме в процес на разпродажба на недвижимото имущество. Като се има предвид състоянието на световната икономика, това трае по-дълго, отколкото се бяхме надявали.

— Кога ще приключи процесът?

— Планираната дата е краят на месеца. Дори и да не постигнем сто процента нашата цел, разпределянето на парите ще започне веднага след получаването на писмото от канцеларията на канцлера. По този въпрос инструкциите са твърде специфични. Писмото трябва да бъде предадено на ръка в моя офис в Цюрих не по-късно от седмица след като канцлерът положи клетва. То трябва да е на официална бланка и да носи неговия подпис.

— Мога да ви уверя, че писмото на канцлера ще дойде.

— В очакване на победата на хер Мецлер предприех трудната задача да издиря всички онези, които трябва да получат парите. Както знаете, те са разпръснати от Европа до Близкия изток и от Южна Америка до САЩ. Освен това установих контакт с управителя на Ватиканската банка. Както можеше да се очаква, предвид текущото финансово състояние на Светия престол, той беше много доволен от моето обаждане.

— И защо не? Четвърт милиард долара е голяма парична сума.

Банкерът внимателно се усмихна.

— Да, но дори и Светият отец няма да знае какъв е истинският произход на парите. Доколкото това касае Ватикана, те са от богат спонсор, който иска да остане анонимен.

— И после идва вашият дял.

— Банковият дял е сто милиона долара, платими при разпределянето на всички капитали.

— Сто милиона долара плюс всички такси за трансакциите, които сте събрали през годините, и процента, който вземате от годишната лихва. Сметката ви направи изключително богат човек.