На шестнайсет часа път от Калифорния Хиро спира в един „Дремни и продължи“ на източния склон на Каскадите в Северен Орегон. До Сала му остават още няколкостотин километра на север, през билото на планината. Но тук има един тип, когото иска да поразпита.
Паркингите са три. Единият не се вижда — намира се надолу по един черен път, маркиран с разкривени табели. Другият е малко по-близо — покрай него се мотаят някакви рошави страшилища. Сребърни дискове проблясват и пукат под пълната луна, когато те се прицелват с бирени кутии към небето. И още един, точно пред Общината, обслужван от въоръжени служители. За него се плаща. Хиро решава да плати. Оставя мотора си обърнат с предницата навън, покрива биоса с топло покривало, за да е готов при нужда, и замеря служителя с няколко хонконгски долара. После завърта глава насам-натам като ловджийско куче и души застоялия въздух — опитва се да намери Поляната.
Всички останали й викат Паркинга за телеса. Това е просто открито пространство, навремето засято с трева, а сега — с изсипани товари от пясък, смесени с боклуци, счупени стъкла и човешки отпадъци. Над него е опъната тента против дъжд, а на всеки метър-два от земята стърчат големи капаци с форма на гъби, излъчващи топъл въздух в студените нощи. Спането на Поляната е доста евтино. Тя е нововъведение, създадено от някои франчайзи в дълбокия юг и пренасяно от клиентелата си все по на север.
Около половин дузина типове са пръснати около излъчващите топъл въздух отдушници, увити във военни одеяла, за да се пазят от студа. Двама са си запалили малък огън и плякат карти на светлината му. Хиро ги подминава и започва да обикаля сред останалите.
— Чък Райтсън — подвиква той. — Тук ли сте, господин Президент?
На второто подвикване една вълнена купчина вляво започва да шава и да се гърчи. От нея се подава глава. Хиро се обръща към мъжа и вдига ръце, за да покаже, че не е въоръжен.
— Кой е? — пита мъжът, обхванат от окаян ужас. — Да не е Гарвана?
— Не е Гарвана — успокоява го Хиро. — Не се тревожи. Ти ли си Чък Райтсън? Бивш президент на Временна република Кенай и Кодиак?
— Да. К’во искаш? Нямам пари.
— Просто да поговорим. Бачкам за ЦРК и работата ми е да събирам информация.
— Имам нужда да пийна, мамка му — казва Чък Райтън.
Общината представлява огромна надуваема сграда по средата на франчайза. Изоставен Лас Вегас: супермаркет, видеоаркада, пералня, бар, магазин за алкохол, битпазар, публичен дом. Като че винаги е управляван от малкия процент народонаселение, способно да купонясва до пет сутринта всяка Божа нощ и непритежаващо други функции.
Повечето Общини съдържат и по няколко франчайза във франчайзите. Хиро мярва „Бирарията на Кели“ — май по-свястно място в „Дремни и продължи“ не можеш да намериш — и повежда Чък Райтсън нататък. Чък е облечен с дрехи на етажи, навремето в различни цветове. Сега са едни и същи на цвят — с цвета на кожата му, а той е хаки.
Всички заведения в Общината, включително и този бар, изглеждат все едно се намират на кораб-затвор — всичко заковано с пирони, ярко осветено по двайсет и четири часа в денонощието, целият персонал — запечатан зад дебели стъклени бариери, пожълтели и помътнели. За охраната в тази Община се грижи „Твърдата ръка на закона“ и затова наоколо е пълно със стероидомани в черни, подплатени с бронегел облекла — обикалят из базара напред-назад по двама, по трима и ентусиазирано нарушават хорските човешки права.
Хиро и Чък се мятат на нещото, което най-силно наподобява ъглова маса. Хиро задържа един келнер и скришно поръчва халба „Кръчмарска специална“, смесена наполовина с безалкохолна бира. Така Чък ще остане в съзнание малко по-дълго от обичайното.
Да го убедиш да ти се разкрие не отнема много усилия. Той е като онези старци от някоя опозорила се президентска администрация, изгонени заради скандал, които посвещават остатъка от живота си на намирането на слушатели.
— Да, бях президент на ВРКК две години. И все още смятам себе си за президент на правителството в изгнание.
Хиро се мъчи да не подбели очи. Чък като че забелязва.
— Добре де, добре, не е кой знае какво. Но ВРКК известно време беше процъфтяваща страна. Много хора биха искали отново да възникне нещо подобно. Така де, единственото, което ни прогони — единственият начин, по който онези маниаци можеха да завземат властта — беше напълно, нали разбираш… — като че думите не му стигат. — Как човек да очаква подобно нещо?
— Как ви прогониха? Гражданска война ли избухна?
— В началото имаше няколко въстания. А в някои затънтени краища на Кодиак ние така или иначе никога не сме държали здраво властта. Но нямаше гражданска война като такава. Американците харесваха правителството ни, разбираш ли. Американците държаха всичкото оръжие, оборудване, инфраструктура. Правчовците бяха просто тайфа рошави типове, търчащи из горите.
— Правчовците ли?
