Майката на Уай Ти изтегля новия документ, засича колко е часът и започва да чете. Предвиденото време е 15,62 минути. По-късно, когато Мариета прави резюмето си за деня в личния си кабинет в 9 часа вечерта, тя ще прегледа името на всеки служител, а до него — количеството време, прекарано в четене на тази паметка. Реакцията й въз основа на изразходваното време ще е горе-долу следната:
| Под 10 мин. | Време е за разговор със служителя и възможна консултация по въпросите на отношението към работата. |
| 10–14 мин. | Наблюдавай този служител: може би развива немарливо отношение. |
| 14–15,61 мин. | Служителят е изпълнителен работник. Понякога е възможно да пропусне важни подробности. |
| Точно 15,62 мин. | Умник. Има нужда от консултация за отношението към работата. |
| 15,63–16 мин. | Парцал. Не му се доверявай. |
| 16–18 мин. | Служителят е методичен работник, понякога отделя прекомерно внимание на маловажни подробности. |
| Над 18 минути | Провери видеозаписа на охраната и виж с какво точно се е занимавал въпросният работник (т.е. възможно е неоторизирано посещение на тоалетната). |
Майката на Уай Ти решава да отдели между четиринайсет и петнайсет минути за изчитане на документа. За по-младите работници е редно да се забавят малко, колкото да покажат, че внимават и не се перчат. За по-старите е по-добре да поизбързат, да покажат добър организационен потенциал. Тя гони четирийсетте. Преглежда паметката, като натиска бутона за прехвърляне на страниците на разумно редовни интервали, а от време на време се връща на предходната страница и се преструва, че препрочита някой от предишните пасажи. Компютърът ще отбележи всичко това. Той одобрява препрочитането. Дребна работа, но за едно десетилетие всичко това наистина се отразява на характеристиката на трудовите ти навици.
След като е отхвърлила тази задача, майката на Уай Ти се залавя за работа. Тя е приложен програмист към Федералните. Едно време би могла да си изкарва хляба с писане на компютърни програми. Днес пише фрагменти от компютърни програми. Тези програми се разработват от Мариета и нейните началници на мащабни, точещи се по цяла седмица събрания на последния етаж. След като уточнят разработката, те започват да раздробяват проблема на все по-малки и по-малки сегменти и да ги разпределят между груповите менажери, които на свой ред ги раздробяват на още по-ситно и раздават трошички работа на отделните програмисти. С цел да не се предизвикват сблъсъци между работата, извършена от отделните служители, тя трябва да се извършва според набор от правила и разпоредби, по-дълги и неясни дори и от Правителствената процедурна инструкция.
Така че първото нещо, което прави майката на Уай Ти, след като е прочела новата подглава за фондовете „тоалетна хартия“, е да задейства подсистема на главната компютърна система, управляваща проекта, върху който работи. Тя не знае какъв е самият проект — това е секретно, — нито пък как се казва той. Той е просто нейния проект, който дели с още няколкостотин програмисти — не е много сигурна с кого точно. И всеки ден, когато влезе в него, там я чакат куп бележки, съдържащи нови разпоредби и промени на правилата, които всички те трябва да следват при писането на кодове за проекта. В сравнение с тези разпоредби оная работа с тоалетната хартия изглежда проста и елегантна като Десетте Божи заповеди.
И така, до единайсет часа тя чете, препрочита и разбира новите промени в Проекта. Те са много, защото днес е понеделник сутрин, а Мариета и нейните шефове са прекарали целия уикенд затворени на горния етаж, дърлили са се за Проекта и са променили всичко.
После започва да преглежда всичко написано от нея досега за Проекта и да съставя списък какво трябва да се пренапише, за да съответства на новите спецификации. Общо взето, ще се наложи да пренапише целия си материал от самото начало. За трети път от също толкова месеци.
Ама все пак си има работа.
Около единайсет и половина тя вдига стреснато поглед и вижда, че пред работното й място стърчат половин дузина души. И дисциплинарна надзирателка. И някакви мъже — федерални. И Леон с детектора на лъжата.
— В четвъртък минах — казва тя.
— Време е за следващата проверка — отсича Мариета. — Хайде, да се задействаме.
— Дръж си ръцете така, че да ги виждам — командва надзирателката.
