— Дей5ид не е компютър. Той не може да чете двоичен код.
— Той е хакер. Изкарва си прехраната с бъзикане на двоичния код. Тази способност е врязана в дълбинните структури на мозъка му и затова е податлив на тази форма на информация. Както и ти, друже.
— За каква информация си говорим?
— Лоша новина. Метавирус — отговаря Хуанита. — Това е атомната бомба в информационната война — вирус, който кара всяка система да се заразява с нови вируси.
— И това е разболяло Дей5ид?
— Да.
— А защо аз не се разболях?
— Бил си твърде далече. Погледът ти не е могъл да разчете бит-картата. Тя трябва да се намира право срещу очите ти.
— Ще го обмисля — казва Хиро. — Но имам и друг въпрос. Гарвана пласира и друг наркотик — в Реалността — който, наред с другите му имена, наричат и Снежен крах. Какъв е той?
— Не е наркотик — обяснява Хуанита. — Нарочно го правят така, че да изглежда като дрога и усещането да е като от дрога, за да буди желание у хората да го вземат. Подправен е с кокаин и с други вещества.
— Щом не е наркотик, тогава какво е?
— Химически обработен кръвен серум, взет от хора, заразени с метавируса — обяснява му Хуанита. — Т.е. още един начин за разпространение на същата зараза.
— Кой я разпространява?
— Частната църква на Л. Боб Райф. Всички тези хора са заразени.
Хиро скрива лице в шепи. Не точно мисли — оставя мисълта да рикошира из черепа му, докато най-накрая се спре.
— Чакай малко, Хуанита. Изясни си го. Това нещо, Снежния крах — това вирус ли е, наркотик или религия?
Хуанита свива рамене.
— Че каква е разликата?
Начинът, по който говори Хуанита, не улеснява Хиро в мъките му да се окопити и да продължи разговора.
— Как можа да го кажеш? Та ти самата си религиозна.
— Не слагай всички религии в един кюп.
— Извинявай.
— Всички хора си имат религия. Ние все едно имаме рецептори за религия, вградени в мозъчните клетки или нещо такова — лепваме се за всяко нещо, което би запълнило тази ниша за нас. Виж, религията навремето по самата си същност е била вирусна — това е информация, която се копира в човешкия ум и прескача от един човек на друг. Така е било навремето и за зла участ точно така се препредава и сега. Но е имало няколко опита да бъдем избавени от лапите на примитивната и ирационална религия. Първият е бил предприет от човек на име Енки преди около четири хиляди години. Вторият — от юдейските учени през осми век преди Христа, прогонени от отечеството си след нахлуването на Саргон II. Но в крайна сметка този опит е преминал в празно буквоядство. Следващият е предприет от Иисус — и този опит е бил заразен с вирусни влияния петдесет дни след Исусовата смърт. Вирусът е стъпкан от Католическата църква, но сега сме в средата на голяма епидемия, започнала в Канзас през 1900 година, която набира сила оттогава насам.
— Ти вярваш ли в Господ, или не? — пита Хиро. Първо най-важното.
— Определено да.
— Вярваш ли в Иисус?
— Да. Но не и във физическото, телесно възкресение на Иисус.
— Как можеш да бъдеш християнка и да не вярваш в това?
— Аз бих попитала — възразява му Хуанита — как можеш да бъдеш християнин и да вярваш в това? Всеки, направил труда да изучава евангелията, ще разбере, че телесното възкресение е мит, прикачен към истинската история няколко години след като са записани истинските истории. Направо си е жълта журналистика, не мислиш ли?
Хуанита няма какво да добави към това. Не искала сега да се впуска в обяснения, казва. Не искала да създава предубеждения у Хиро „на този етап“.
— Означава ли това, че ще има и друг етап? Това продължителна връзка ли е? — пита Хиро.
— Искаш ли да откриеш хората, заразили Дей5ид?
— Да. По дяволите, Хуанита, дори и той да не ми беше приятел, бих искал да ги намеря, преди да са ме заразили.
— Прегледай картата „Бабел“, Хиро, а после ме посети, ако се върна от Астория.
— Ако се върнеш? Какво ще правиш там?
— Проучване.
По време на целия разговор тя поддържа делова фасада — изплюва информация, обяснява на Хиро точно как стоят нещата. Но е уморена и нервна и Хиро остава с впечатлението, че ужасно я е страх.
— Успех — пожелава й той. Беше готов да пофлиртува с нея по време на тази среща, да подхване всичко оттам, докъдето стигнаха снощи. Но оттогава нещо се беше променило в мислите на Хуанита. Сега флиртуването беше последното нещо, което би занимавало ума й.
Тя се готви да предприеме в Орегон нещо опасно. И не иска Хиро да разбере какво.
— В „Бабел“ има доста информация за едно лице на име Инана — казва тя.
— Коя е Инана?
— Шумерска богиня. Аз съм донякъде влюбена в нея. Както и да е — не можеш да разбереш онова, което се готвя да предприема, докато не разбереш Инана.
— Е, късмет — казва Хиро. — Много здраве на Инана от мен.
— Благодаря.
— Когато се върнеш, искам да се видим.
— Чувството е взаимно — отвръща тя. — Но първо трябва да се измъкнем от всичко това.
— О, не бях разбрал, че съм забъркан в нещо.
— Не се прави на ахмак. Всички сме вътре.
Хиро си тръгва и влиза в „Черното слънце“.
