— Охо, дядката може да танцува! — разшири се усмивката на шишкото. — Бива ли те в танците, старче? — Кракът му се стрелна напред, но Стоун успя да го сграбчи и го стегна в желязна хватка.
Жълтото му лице почервеня от напрежение и той заподскача на един крак.
— Пусни ме! Пусни ме, защото лошо ти се пише!
— Имаш само още един шанс — хладно го предупреди Стоун.
Хлапакът замахна с юмрук, но не улучи.
За разлика от рамото на Стоун, което го фрасна в слепоочието. Десният му пестник се стовари право в носа на дебелака, размазвайки хрущяла му. Хлапакът се свлече на пода и започна да скимти.
Другите двама пуснаха куотърбека и се нахвърлиха върху Стоун. Първият падна като подсечен, получил премерен ритник в слабините и силен удар с глава. Другият изобщо не видя юмрука, който потъна в корема му, а после се стрелна нагоре и помля ченето му. Той рухна на пода до приятелите си, превит на две и стиснал с длани лицето си.
— Какво става тук, по дяволите?
Стоун се обърна. По пътеката тичаше закръглен кондуктор. Държеше портативна радиостанция и клещи за перфориране на билети, а фуражката смешно подскачаше на главата му.
Преди Стоун да отвори уста, единият от хлапаците се надигна и изкрещя:
— Този ни нападна!
Пътниците изведнъж се оживиха и започнаха вкупом да обясняват какво се е случило. Разнесе се неразбираема глъчка.
Кондукторът огледа тримата младежи на пода, после се обърна към Стоун.
— Само вие сте на крака. Наистина ли ги нападнахте?
— Не, просто се защитих от тях. — Ръката му махна към нещастния бивш куотърбек, който беше седнал на пода и бършеше кръвта от носа си. — Бяха хванали това момче и го налагаха, защото мамело на карти. Опитах се да ги спра, но те се нахвърлиха върху мен.
— Добре — кимна кондукторът. — Дайте ми някакъв документ за самоличност.
— Ами техните? — направи учудена физиономия Стоун. — Аз бях само добрият самарянин. Можете да попитате всички наоколо.
— И това ще стане. Започвам с вас, а после ще обърна внимание и на останалите. Да имате нещо против?
Стоун нямаше желание да показва личната си карта. Данните от нея със сигурност щяха да влязат в рапорта на кондуктора и може би щяха да стигнат до очите на онези, които го издирваха. Да не говорим, че картата беше фалшива и нямаше да издържи на обстойна проверка.
— Защо не започнете и
— Или ми показвате документ за самоличност, или ще се свържа по радиостанцията с ченгетата на следващата гара! — Кондукторът се обърна към младежите на пода. — Това важи и за вас!
Куотърбекът простена и изплю кръв.
— Момчето има нужда от медицинска помощ — побърза да каже Стоун, после се наведе и докосна рамото на младежа.
— Не ти ща проклетата помощ! — изръмжа той и блъсна ръката му.
Стоун се изправи.
— Мисля, че трябва да повикате лекар — каза загрижено той.
— И това ще стане, ако се наложи — кимна служителят на „Амтрак“. — Но сега искам личната ви карта, сър!
Куотърбекът се изправи с олюляване и изръмжа:
— Слизам от тоя скапан влак още на следващата гара!
— Това си е ваш проблем — сви рамене кондукторът. — Всички можете да слезете.
— Коя е следващата гара? — попита Стоун.
Кондукторът му каза.
— Ако не покажете документ за самоличност, ще се свържа с полицията! — твърдо добави той.
Стоун се замисли за миг.
— А ако и аз сляза на следващата гара?
— Нямам нищо против — рече униформеният, но в очите му се появи подозрение, което не се хареса на Стоун.
Кондукторът се извърна към натръшканите хлапаци.
— Ставайте и сядайте на местата си! Само да мръднете, и ще влезете в ареста! Не се шегувам!
Работата беше на път да се оправи, но точно в този момент се обади онзи с шкембето.
— Искам да повдигна обвинение срещу тоя мръсник! — изскимтя той и посочи Стоун.
— А пък този сигурно ще поиска да повдигне обвинение срещу теб — отвърна кондукторът, сочейки куотърбека. После се извърна към Стоун. — Този човек също. Защото, доколкото разбирам, вие тримата първи сте го нападнали. Какво ще кажеш по въпроса?
Дебелият изсумтя, сви рамене и промърмори:
— Майната му. Да забравим всичко.
— Това е първата умна приказка, която чувам от теб. Следващия път гледай да не правиш скандали в моя влак! Ние от „Амтрак“ не си поплюваме.
След тези думи кондукторът се обърна и продължи към дъното на вагона.
Стоун се върна на мястото си, все още кипящ от гняв. Защо се беше забъркал, по дяволите? Сега се налагаше да прекъсне пътуването.
— Много сте смел — обади се жената до него. — Къде сте се научили да се биете така?
— Едно време бях скаут — разсеяно отвърна той.
— Скаут ли? — погледна го смаяно жената. — Шегувате се!
— По мое време скаутите бяха по-смели момчета, госпожо.
После на лицето му се появи лека усмивка.
— Много добре постъпихте — рече жената.
Усмивката на Стоун се стопи.
