<p>91</p>Един се хвали с ловкост и успехи,със сила друг, а трети със предци.Един с богатства, почести и дрехи,а друг със хрътки, ястреби, жребци.И всеки има по едно пристрастие,и всеки нещо повече цени.Но другаде се крие мойто щастие,не в кучета, богатства и жени.От всеки род и всякакви успехипо-скъпа ми е твоята любов,по-ценна е от скъпоценни дрехи,по-весела от пиршества и лов.Аз имам теб. Без теб ще бъда паккаквото бях: последният бедняк.<p>92</p>Но ти, от мен не ще убегнеш ти.За цял живот оставаш в моя плен.За цял живот… додето отлетидъха ми с твойта нежна страст към мен.Да се боя от хиляди беди,когато значи смърт една от тях?Не съм зависим, както бях преди,от твойто зло не ме е вече страх.Измяната ти — този остър нож —ще ме прониже смъртно, но такаи моят жребий няма да е лош:бях твой, ще мра от твоята ръка.Ще мра щастлив! Но как да знам кога?Ти може би ме лъжеш и сега?<p>93</p>Добре, приемам, верен си ми, ето,че за любов ще взема някой денпривидността, та ако не сърцето,то погледа ти да остане с мен.В очите ти не ме следи враждата,но аз не знам обичаш ли ме ти.Аз знам лица, белязани с лъжата,бездушни и с безизразни черти…Но не и ти! По воля на небето,когато лъжат твоите уста,дори тогава, с ласка на лицетоти дишаш непорочна чистота.Като Адам аз вкусвам цял животот този твой горчив, измамващ плод.<p>94</p>Но който има власт да нарани,а не използва тази страшна власт,и който буди страсти, а стоикато гранит, студен, над всяка страст,тогова чака вечна благодати своя плод му дава в дар земята.Творец и господар на своя свят,той властва, без да иска, над сърцата.Тъй цветето полето весели,макар че не за туй се разцъфтява.Но щом порокът в него се вселии буренът по дъх го превишава.И плевелът на дъх е по-богатот всеки гнил, от всеки мъртъв цвят.<p>95</p>Позора си умело скриваш ти.Но както червей в розовия стръкнезрим дълбае гибелни черти,така и теб разяжда скрит недъг.Езикът, който често те петни,отдавна подозирайки това,и в хулите си даже те цени.Ти в чест превръщаш долната мълва.Какъв дворец порокът е избрали как е съумял да се смекчи!Под красотата като под воалнедъгът става скрит и не личи.Пази се, друже, от такъв разкош.Ръжда е той за острия ти нож.
