<p>96</p>Един осъжда буйния ти нрав,на друг се нрави твоя нежен смях.Тъй вечно ти за някого си прави добродетел правиш всеки грях.Парче стъкло на царската ръкаведнага се превръща в скъп елмаз.И твоите недостатъци такаса често ценни качества за нас.Ако вълкът се предреши в овца,безброй овце без труд ще похити.Но колко много глупави сърца,без чужда помощ похищаваш ти.Но спри, недей! Аз тъй се чувствам твой,че твойта чест е моя, друже мой.<p>97</p>Раздялата ни беше дълга зима.Каква тъга без теб прекарах аз,каква тъма владя непроходимаи декемврийска пустота, и мраз!А всъщност вън цареше късно лято,и тежка с плод настъпи есентакато вдовица бременна, коятосе готви да роди във самота.И сякаш тая есен в дървесатанаистина осиротя плодът.Ти само даваш лято на земята,без теб дори и птиците мълчат,или на зима в клоните запяваттака, че и листата пожълтяват.<p>98</p>Април дойде без теб и своя полеттой в мъртвите неща дори всели.И тежкият Сатурн през тази пролетсе смя в небето и се весели.Но с багрите, със шепота дървесени с птичия възторг не разцъфтяи не възкръсна лятната ми песен:не късах аз наболите цветя.От рози аленеещи лехитеи кринът, който снежен в тях расте,не замениха устните, страните,чието бледо копие са те.В мен беше зима, а това брожениебе сякаш твое живо отражение.<p>99</p>Упрекнах теменужката: далиот теб не взима своето дихание.Тя има твойта красота, нали?И тая прелест, същото ухание?Във оня крин ръцете ти видяхи миглите ти в ригана, а тозиуханен цвят е бял със твоя страх.но твоя плам е в алените рози.И тая роза с бял и ален цвяте с твоя дъх естествено, но златазаплаща скъпо твоя аромат:виж червея-мъстител, скрит в листата.Какви цветя растат на този святи все са с твоя мирис или цвят.<p>100</p>Къде си, музо, ти? Защо мълчиш?Дали забрави кой те вдъхновяваили нищожни песнички твориши унижаваш светлата си слава?Пей, музо моя, но за този дух,от който чакаш своето признаниеи който е изострил твоя слухи в песните ти вложил съдържание.Виж само туй лице, черти, очии зърнеш ли следа от разрушение,ти времето в грабеж изобличии заклейми това му покушение.Преди смъртта да го отнеме, тилицето му във стих обезсмърти.<p>101–154</p>
