<p>111</p>За злите ми дела не ме хули.Хули за туй виновната богиня —съдбата ми, която повелидо днес да се прехранвам с милостиня.Беляза ме позорният печат.Като мазач и аз съм цял във тияпетна на моя долен занаят,о, помогни ми ти да ги измия.Настойки от целебни семенаот тебе ще приема без роптание,горчилките ти — без горчивина,лекуващата болка — без страдание.Ти само можеш да ме облекчиш:достатъчно е да ме съжалиш.<p>112</p>Но твоята любов и добротазапълниха завинаги следата,която злата хорска клеветавъв тъмните ми бръчки отпечата.И само ти си радост или страх,голяма болка и душевна рана.За всеки друг съм мъртъв: оковахсърцето си в невидима стомана.В такава бездна запокитих ази страх, и нужда от човешка близост,че днес едвам долавям този гласна хули, на хвалебствия и низост.Аз чувам само твоя дъх до мен.Светът без теб е глух, опустошен.<p>113</p>Едното ми око се взира в мен,откакто те напуснах, а това,което гледа, гасне всеки ден,изглежда зрящо, вижда, но едва.Не виждат нищо моите очии до сърцето дневния светликне стига с птици, багри и лъчи,и всичко в тях живее само миг.Изящни, груби, приказни нещаобличат те във твоите черти.Гугутка, врана, слънцето, нощта,върхът, морето — всичко туй си ти.Тъй моят поглед, моят взор нелеп,лишен от тебе, вижда само теб.<p>114</p>Нима, откакто ме възвеличи,като тщестлавен крал съм упоен?О, или лъжат моите очи,или ти правиш алхимик от мен,та моят взор в чудовища нагледоткрива сходства с тебе, друже мой,и прави ярък тъмния предметв мига, във който спре на него той?Но аз виня очите си в това.Вкуса на своя крал познават теи знаят лицемерните какванапитка кралят ще предпочете.И нека те отрова в нея стрият.От чашата ми първи те ще пият!<p>115</p>О, как те лъжех, като писах там:„Не мога да обичам аз по-жарко.“Но не допусках аз, че този пламе можел да гори от туй по-ярко.Но като имах времето пред вид,разколебало клетви и стремления,изменящо закони, в чийто щитсе притъпяват твърдите решения,уверен само в днешния си ден,недоверчив към всеки по-далечен,защо те лъгах: „Тоя порив в мен?Нима той може да е по-сърдечен?“За възрастен аз взех едно дете,а любовта е детство: ще расте.
