Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор — тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв…Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия.Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно?
"Сподавен писък" ме преследва от много книги насам, докато се превърне в реалност. Образът на Ким Стоун ми се яви и не пожела да си отиде. Докато мислех и пишех за нея, тя се превърна в силна, интелигентна жена, която невинаги е перфектна, но за сметка на това е отдадена и упорита — една личност, която бихте искали да бъде на ваша страна.
Бих искала да благодаря на екипа на дигиталната платформа
В частност трябва да благодаря на своя прекрасен редактор и фея орисница, Кешини Нанду, която по време на това дълго приключение непрестанно ме окуражаваше, вдъхваше ми вяра и ми даваше насоки още от първия ни разговор и която, заедно с целия екип на
Бих искала да благодаря на всички автори в
Подкрепата им беше наистина невероятна. И сега, заедно с Карълайн Мичъл, отрядът на
Накрая бих искала да благодаря на семейството и приятелите ми за това, че повярваха в мечтата ми да бъда писател. Специални благодарности на Аманда, Никол и Андрю Хайд за непрестанната им подкрепа.
Искрени благодарности на всички вас.
Пет силуета образуваха пентаграм около прясно изровена купчина пръст. Единствени те знаеха, че това беше гроб.
Изкопаването на замръзналата пръст изпод пластовете лед и сняг беше трудно като дялане на камък, но те се бяха редували. Всички поред.
Ако дупката беше с размерите на възрастен човек, щеше да отнеме повече време.
Бяха си подавали лопатата от ръка на ръка. Някои бяха по-колебливи и предпазливи. Други бяха действали по-устремено. Никой не се отказа и никой не каза нито дума.
Всички осъзнаваха невинността на отнетия живот, но пактът беше сключен. Тайните им щяха да бъдат погребани.
Пет глави се поклониха на пръстта, като си представяха тялото под земята, която вече беше започнала да се покрива с искрящ лед.
Когато първите прашинки скреж пробляснаха върху гроба, по тялото на всеки един от тях премина тръпка.
Петте силуета се разпръснаха, а следите от обувките им приличаха на комети в пресния, чист сняг.
Работата беше свършена.
Тереза Уайът изпитваше необяснимо чувство, че това щеше да бъде последната й нощ.
Тя изключи телевизора и къщата замлъкна. Но това не беше обичайната тишина, която се спускаше над дома й всяка вечер, когато и тя, и къщата плавно притихваха и се подготвяха за сън.
Не знаеше какво точно беше очаквала от късните новини. Съобщението вече беше излязло в новинарската емисия на местния канал. Може би се беше надявала на някакво чудо, на помилване в последната минута.
От момента на първото заявление преди две години, тя се беше чувствала като затворник, осъден на смърт. Надзирателите няколко пъти бяха идвали да я отведат до електрическия стол, но после съдбата я беше връщала обратно на сигурно място в килията й. Но този път щеше да бъде за последно. Тереза знаеше, че няма да има повече възражения и отлагания.
Чудеше се дали другите бяха гледали новините. Дали се чувстваха като нея? Дали щяха да признаят пред себе си, че в тях надделяваше не разкаянието, а желанието за самосъхранение?
Ако беше по-добър човек, може би съвестта щеше да изплува над тревогата за нейната собствена участ, но това не се случи.
Казваше си, че ако не се беше съгласила да участва в плана, животът й щеше да бъде съсипан. Името на Тереза Уайът щеше да се споменава с погнуса, а не с уважението, на което се радваше сега.
Тереза не се съмняваше, че оплакването щеше да бъде прието сериозно. Източникът беше непочтен, но достоверен. Но беше принуден да замлъкне завинаги — за което тя никога нямаше да съжали.
Въпреки това, през годините след случилото се в дома в Крестуд, стомахът й се беше преобръщал при вида на сходна походка или цвят на косата, или на подобния начин, по който някой друг беше свеждал глава.
