Ким се замисли за няколко секунди, след като изключи айпода си. Знаеше, че трябва да се отърси от упрека, което се четеше в погледа на Лора Иейтс; истински или не, тя го беше видяла. И не можеше да си го изкара от ума.
Никога нямаше да забрави, че правосъдието, в което тя вярваше, беше предало някого, когото трябваше да защити. Беше убедила Лора Йейтс да се довери както на нея, така и на правосъдната система, която представляваше, и Ким не можеше да се отърси от чувството, че Лора беше предадена. И от двете.
Четири минути след като затвори телефона, Ким вече потегляше със своя десетгодишен "Голф G77", който караше само когато пътищата бяха заледени или когато запалването на двигателя на мотоциклета й можеше да се сметне за обществено недопустимо действие.
Беше сменила скъсаните джинси с петна от машинно масло, грес и прах с черни панталони от дебел памучен плат и обикновена бяла тениска. Краката й бяха стегнати в черни лачени ботуши с нисък ток. Късата й черна коса не се нуждаеше от много внимание. Тя прокара набързо ръка през косата си и вече беше готова.
Човекът, при когото отиваше по работа, нямаше да забележи.
Караше колата на зигзаг, докато стигна до края на улицата. Беше й чуждо да управлява подобна машина. Колата беше сравнително малка, но Ким все пак трябваше да се съсредоточи, когато минаваше покрай паркирали коли.
Всичкият този метал около нея й се струваше твърде тромав, за да се движи в него.
Километър и половина преди да стигне до въпросното място, миризмата на изгоряло започна да се процежда през отворите на радиатора. Докато се приближаваше, миризмата се усили. Един километър по-надолу тя забеляза стълб от дим, който се издигаше косо над възвишенията на Клент. След още петстотин метра Ким вече беше сигурна, че е на прав път.
Полицейската служба на Уест Мидландс беше на второ място по големина след лондонската полиция и се грижеше за почти 2.6 милиона граждани.
Индустриалната част на средна Англия се простираше на север и на запад от Бирмингам и беше достигнала върха на промишленото си развитие още през викторианската епоха. Понякога я наричаха "Черната земя", защото почвата на много места наоколо беше почерняла от въглищата под нея. Деветметровата жила от въглища и руда беше най-дебелата по рода си в цяла Великобритания.
Днес районът беше на трето място по безработица в страната. Дребните престъпления зачестяваха, както и противообществените прояви.
Местопрестъплението се намираше точно до главния път, който свързваше Стауърбридж и Хагли — област, която обикновено не се славеше с висока престъпност. Най-близката до пътя къща представляваше постройка с големи прозорци от двете страни на входната врата, оградена от искрящо бели римски колони; стъклата на прозорците бяха поставени в мрежа от малки оловни рамки. Къщите по-надолу по пътя се намираха на по-големи разстояния една от друга и бяха значително по-стари.
Ким зави покрай огражденията на полицията и паркира между две пожарни коли. Без да казва нищо, тя набързо показа служебната си карта на полицая, който охраняваше района. Той кимна и повдигна предпазната лента, за да я пусне под нея.
— Какво се е случило? — обърна се тя към първия пожарникар, когото срещна.
Мъжът посочи към останките на първия от редицата кипариси, която минаваше по границите на имота.
— Огънят е започнал тук и е обхванал почти всички останали дървета, преди да пристигнем.
Ким забеляза, че от тринадесетте дървета, които очертаваха границите на двора, само двете най-близо до къщата бяха непокътнати.
— Вие ли открихте тялото?
Мъжът посочи към един пожарникар, който седеше на земята, докато разговаряше със служител на полицията.
— Почти всички наоколо бяха излезли и гледаха какво става, само в тази къща беше тъмно. Съседите ни казаха, че черният "Рейндж Роувър" е на жената и тя живее сама.
Ким кимна и се приближи до пожарникаря, който седеше на земята. Изглеждаше блед и тя забеляза, че дясната му ръка леко потреперваше. Да откриеш труп не беше никак приятно, без значение каква подготовка имаш.
— Пипали ли сте нещо? — попита тя.
Той се замисли за миг, после поклати глава.
— Вратата на банята беше отворена, но не съм влизал вътре.
Ким спря за момент пред входната врата, бръкна в кашона, оставен от лявата й страна, и извади чифт сини калцуни, които да сложи върху обувките си., После изкачи стъпалата по две наведнъж и влезе в банята. Веднага забеляза Кийтс, патолога. Беше дребничък, с напълно плешива глава, така че мустаците и заострената му брадичка бяха още по-впечатляващи. Именно той беше имал честта да извърши огледа на първия й труп — преди осем години.
— Здрасти — каза той и се огледа. — Къде е Брайънт?
— О, Боже, да не сме сиамски близнаци?!
— Не, но двамата сте като китайско в сладко-кисел сос — а без Брайънт ти си просто кисела…
— Кийтс, как мислиш, дали си нося чувството за хумор по това време на денонощието?
— Честно казано, никога не съм те виждал да си го носиш, без значение колко е часът.
