Бил, последван от Бен, се приближи към тях. Според Ким приличаше на герой от филма "Терминатор". Върху раменете му имаше черен ремък, към който беше прикрепен метален прът с дължина около метър и осемдесет. Бил го държеше вертикално пред кръста си, а в предния край на основния прът беше прикрепен втори, като двата образуваха една огромна буква "Т". На всеки край на по-малкия прът имаше сензори. Черни кабели опасваха кръста на носещия, а на гърба му беше закрепен черен сак от дебел памучен плат.
— Ще започнем от долния край на района и ще се движим наляво и надясно по права линия. Малко прилича на косене на ливада.
Тя кимна в знак на съгласие и тримата мъже се отдалечиха.
Доктор Матюс и помощничката му се бяха оттеглили на топло в колата си.
— Добре ли си, началство? — попита Брайънт.
— Защо да не съм? — сопна се тя.
— Ами, нали знаеш…
— Не, не знам. И ако имаш намерение да поставяш под въпрос способностите ми, можеш да се обърнеш към прекия ми началник.
— Началство, никога не бих направил подобно нещо. Просто се загрижих.
— Остави ме на мира, идеално съм си.
Тя никога не беше разказвала на Брайънт нищо за миналото си, но той знаеше, че е живяла в дом за деца в неравностойно положение. Не знаеше какво й се беше случило там. Знаеше, че майка й страда от параноидна шизофрения. Но не знаеше нищо за последиците от заболяването й. Знаеше за нейния брат-близнак, но не знаеше как е умрял. Само един човек беше запознат с цялото й минало и тя щеше да направи всичко по силите си това да си остане така.
Телефонът в джоба й звънна. Беше Уди.
— Сър? — отговори нетърпеливо тя.
— Все още чакаме, Стоун. Просто проверявам дали помниш какво се разбрахме.
— Разбира се, сър.
— Защото, ако действаш в разрез с моите инструкции…
— Сър, можете да разчитате на мен.
Брайънт поклати угрижено глава.
— Ако до няколко часа не получа одобрение, можеш да благодариш на професор Милтън за отделеното време и да го отпратиш.
— Да, сър — каза тя.
Слава на Бога, че той и представа си нямаше за доктор Матюс.
— Знам, че чакането може да бъде изключително изнервящо, но процедурите трябва да се спазват.
— Разбирам, сър. Брайънт, който е до мен в момента, би искал да изрази загрижеността си относно начина, по който се провежда това разследване.
Тя протегна телефона си към него. Брайънт я стрелна с пронизващ поглед и се отдалечи.
— О, явно съм се объркала — каза тя.
Уди изсумтя недоволно и прекъсна връзката.
Ким набра номера на Досън. Той отговори на второто позвъняване.
— Какво ново при теб?
— Засега нищо особено, началство.
— Знаем ли имената на другите служители в дома?
— Още не. Местните власти не са толкова отзивчиви, колкото Кортни. Преглеждаме обстойно пресата за новини около дома в Крестуд, но засега не сме намерили нищо ново. Попаднахме единствено на една статия за някакъв пастор Уилкс, който провел благотворително изкачване на трите най-високи върха в региона, за да набере средства за еднодневна екскурзия за момичетата от дома.
— Добре, Кев, дай ми Стейси.
— Добро утро, началство.
— Стейс, искам да направиш списък с децата, които са били настанени тук по време на пожара.
Дори да не откриеха нищо, все пак щеше да се наложи да разговарят с някогашните обитатели на дома, ако искаха да разберат каква е връзката между Тереза Уайът и Том Къртис.
Стейси обеща да се заеме незабавно с това и затвори.
Ким хвърли бърз поглед към момчетата. Бяха изминали десетина метра, но точно в този момент бяха спрели на място и се взираха в показанията на машината си.
Погледът й среща очите на Брайънт, който стоеше на края на района и гледаше право към нея. Ким не беше свикнала да се чувства така, но сега й стана криво, че му се беше сопнала. Знаеше, че той просто беше проявил загриженост, но тя не беше свикнала да се държат мило с нея.
— Ей, още ли е в теб онзи сандвич с бекон? — попита тя и го побутна по рамото.
— Да, искаш ли го?
— Не, върви да го хвърлиш в кофата. Трябва да внимаваш с холестерола.
Веднага щом го каза, тя си даде сметка за двойния смисъл на думите си.
— Да не си говорила с жената?
Ким се усмихна. Преди два дни беше получила съобщение на телефона си.
Ким дочу раздвижване зад гърба си и се обърна.
Професорът се приближаваше с бързи крачки. Лицето; му беше почервеняло и изглеждаше развълнуван.
— Машината отчита любопитни данни. Мисля, че открихме нещо.
Брайънт я погледна в очите.
— Началство, нямаме разрешение.
Тя го изгледа продължително. Ако наблизо имаше заровено тяло, то нямаше да остане в земята нито миг повече от необходимото.
Обърна се към професора и му кимна:
— Започвайте да копаете.
— С цялото ми уважение, началство, да не си откачила, по дяволите?
— Тревожи ли те нещо, Брайънт?
— Само факта, че може да те уволнят.
Тя сви рамене.
— Загубата ще е само моя.
— Така е, но понякога се налага човек да спре и да обмисли действията си.
— Знаеш ли какво? Ти остани тук и обмисляй вместо мен, докато аз си върша работата.
Тя му обърна гръб и се насочи към професора. Доктор Матюс тръгна към нея от другия край на района с такава скорост, сякаш го бяха изстреляли с катапулт.
