Ви запали двигателя и потегли. Тъкмо когато излизаше от уличката, видя да се приближават двама мъже, единият от които беше с пепелява коса.
Ви натисна педала на газта и двамата с Бъч се изпариха.
Щом се увери, че не ги преследват, той хвърли поглед към ченгето. Все още беше в несвяст. По дяволите, ударът на онази мадама от охраната си го биваше. От друга страна, същото можеше да се каже и за уискито.
Бъч не помръдна през целия път до имението. Всъщност отвори очи едва когато Ви го отнесе на ръце в Дупката и го сложи в леглото му.
— Стаята се върти.
— Не се учудвам.
— Лицето ме боли.
— Почакай да го видиш и сам ще разбереш защо.
Бъч отново затвори очи.
— Благодаря, че ме докара вкъщи.
Вишъс тъкмо се канеше да му помогне да си свали дрехите, когато звънецът на входната врата иззвъня.
Той изруга и отиде да провери охранителните монитори на бюрото си. Изобщо не се учуди, когато видя кой стои отвън, но дяволите да го вземат, в момента Бъч изобщо не беше за гледане.
Ви пристъпи във вестибюла и затвори вратата към стаята, преди да отвори на посетителката отвън. Мариса вдигна поглед към него и той долови мириса на тъга и тревога, който се излъчваше от нея като дъх на изсушени рози.
Когато заговори, гласът й беше тих:
— Знам, че си е вкъщи, защото кадилакът е тук. Трябва да го видя.
— Не и тази вечер. Ела утре.
Лицето на Мариса се вкамени и тя заприлича на прекрасна мраморна статуя.
— Няма да си тръгна, докато той не ми каже да си вървя.
— Мариса…
В очите й припламна огън.
— Не и докато той не ми каже да си вървя, боецо.
Ви я погледна изпитателно и си даде сметка, че решимостта й е непреклонна. Всъщност в този миг ужасно му напомняше на онази мадама от клуба, само дето нямаше нейните мускули.
Какво им ставаше на всички жени тази нощ!
Ви поклати глава.
— Нека поне му помогна да се приведе в малко по-приличен вид.
В очите на Мариса проблесна страх.
— Какво му е?
— Господи, Мариса. Не можа ли да предположиш какво ще се случи, ако пиеш от Ривендж?
Мариса го зяпна с широко отворена уста.
— Откъде знаеш…
— Бъч му се нахвърли в клуба.
— Какво? Той… о, господи! — Тя рязко присви очи. — Пусни ме да вляза. Незабавно.
Ви вдигна ръце в знак, че се предава, и като изруга под носа си, се отдръпна от вратата.
Мариса прекрачи прага на Дупката и Вишъс се отмести от пътя й. Което доказваше, че наистина е толкова умен, колкото се говореше.
Когато стигна до стаята на Бъч, Мариса спря пред вратата. На светлината на лампата в коридора го видя да лежи по гръб върху леглото, с раздърпан костюм и окървавена риза. Кръв имаше и по лицето му.
Тя пристъпи в стаята и неволно закри устата си с ръка.
— О, Скрайб Върджин!
Едното му око беше подуто и отново бе започнало да посинява, носът му беше сцепен в основата, което обясняваше кръвта по лицето му. Освен това миришеше на уиски.
— Наистина е по-добре да дойдеш утре — обади се Вишъс от прага с необичайно мек глас. — Адски ще се ядоса, ако разбере, че си го видяла в това състояние.
— Кой му стори това? И Бог ми е свидетел, ако ми кажеш, че е било най-обикновено сбиване, ще се разпищя.
— Както ти казах, той се нахвърли на Ривендж. А по една случайност Рив има страшно много телохранители.
— Трябва да са били едри мъже — вцепенено рече тя.
— Всъщност онази, която го удари, беше жена.
— Жена?
О, по дяволите, какво значение имаха подробностите?
— Ще ми донесеш ли хавлиени кърпи и топла сапунена вода? — помоли тя и се зае да събува обувките на Бъч. — Искам да го измия.
Вишъс се отдалечи по коридора, а Мариса се залови с дрехите на Бъч, докато той не остана само по боксерки. Тя седна до него и се загледа в тежкия златен кръст на гърдите му. Колко странно! Покрай всичко, което се бе разиграло във всекидневната по-рано тази вечер, тя не беше обърнала особено внимание на украшението, но сега не можеше да не се зачуди откъде ли се бе взело.
Очите й се плъзнаха надолу, към черния белег на корема му. Той не изглеждаше нито по-добре, нито по-зле.
— Сложи ги тук, където мога да ги достигам, и ни остави сами, ако обичаш — каза Мариса, когато Ви се появи с купа сапунена вода и наръч хавлиени кърпи. — И затвори вратата след себе си.
Последва пауза. Никой не се разпореждаше с член на Братството по този начин, още по-малко — в собствената му къща. Само че нервите на Мариса бяха изопнати до краен предел, сърцето й се късаше и тя вече не се интересуваше какво ще си помислят другите за нея.
Това беше новото правило, от което се ръководеше.
След още няколко мига мълчание Ви остави нещата на масичката до нея, после вратата се затвори с изщракване. Мариса си пое дълбоко дъх и намокри една от кърпите. Когато докосна лицето на Бъч, той потръпна и измърмори нещо.
— Толкова съжалявам, Бъч… но всичко вече свърши.
Тя отново натопи кърпата във водата, а после я изстиска над купата. Звукът от капките й се стори оглушителен.
— Беше само хранене, честна дума. Нищо друго не се случи.
