Когато почисти и последната следа от кръв по лицето му, Мариса докосна влажната му коса. В отговор Бъч се размърда и намести лице в ръката й, макар да беше очевидно, че все още е пиян и не е на себе си.
— Ще ми повярваш ли? — прошепна тя.
Поне имаше доказателства. Когато се убедеше, че е девствена, щеше да разбере, че никой мъж не е…
— Усещам мириса му по теб.
Мариса се отдръпна рязко при звука на дрезгавия му глас. Очите на Бъч бавно се отвориха, черни, а не лешникови, както обикновено.
— Цялата си пропита с мириса му. Защото не е било от китката.
Мариса не знаеше какво да отвърне. Особено когато той спря поглед върху устните й и добави:
— Видях белезите на врата му. И усетих миризмата ти по него.
Бъч протегна ръка към нея и тя трепна, но той само я помилва нежно по бузата.
— Колко време ти отне?
Мариса не отговори — инстинктът й нашепваше, че колкото по-малко знае Бъч, толкова по-добре.
Той отдръпна ръката си, а лицето му придоби мрачно, уморено изражение. Безстрастно.
— Вярвам ти. За секса.
— Не ти личи.
— Съжалявам, бях се замислил. Опитвам се да убедя сам себе си, че нямам нищо против случилото се тази вечер.
Мариса сведе поглед към ръцете си.
— На мен също ми се стори нередно. Плаках през цялото време.
Бъч рязко си пое дъх и изведнъж напрежението между тях изчезна. Той се надигна и сложи ръце на раменете й.
— Господи, скъпа, толкова съжалявам. Държах се като истински задник…
— Не, аз съжалявам, че трябва да…
— Шшшт, вината не е у теб. Мариса, вината не е у теб.
— Но защо ми се струва, че е…
— Аз съм виновен, не ти.
Ръцете му, прекрасните му силни ръце се плъзнаха около нея и той я привлече към голите си гърди. В отговор Мариса се притисна към него толкова силно, сякаш животът й зависеше от това.
Той я целуна по слепоочието и прошепна:
— Ти не си виновна. За нищо. Ще ми се да можех да го понеса по-добре, наистина. Не знам защо ми е толкова трудно да го приема.
Мариса се отдръпна, внезапно обзета от порив, на който не можеше и не искаше да не се подчини.
— Бъч, вземи ме. Прави любов с мен. Сега.
— О, Мариса… така бих искал, наистина — отвърна той и нежно приглади косата й. — Но не по този начин. Аз съм пиян, а първият ти път трябва да бъде…
Тя го прекъсна с целувка, вкусвайки уискито и мъжа в него.
Побутна го на леглото, а ръката й се плъзна между краката му. Той простена и се втвърди под допира й.
— Искам те вътре в мен — дрезгаво прошепна тя. — Щом не може да бъде кръвта ти, нека бъде твоята плът. Сега.
Тя отново го целуна и когато езикът му нахлу в устата й, Мариса разбра, че е спечелила. Толкова беше прекрасен! Той я завъртя, така че сега тя бе под него, и плъзна първо ръка, а после устни по шията й и надолу към гърдите й. Когато стигна до корсажа на роклята й, лицето му отново стана сурово и с едно рязко движение той сграбчи фината коприна и я раздра. Само че този път не спря до кръста й, а продължи надолу, докато силните му ръце, с тежки длани и изпъкнали вени, не разкъсаха сатена чак до подгъва на роклята.
— Свали я! — нареди той.
Мариса смъкна съдраните останки от раменете си, а когато повдигна бедра, той издърпа скъсаната рокля изпод нея, направи я на топка и я запрати в другия край на стаята.
С пламнал поглед, Бъч отново се обърна към нея, вдигна подплатата й и разтвори краката й. Очите му обходиха цялото й тяло и той промълви дрезгаво:
— Никога повече не носи това.
Мариса кимна, а той отмести бельото й настрани и положи уста върху сърцевината й. С оргазма, който й даде, Бъч сякаш провъзгласяваше правата си над нея, маркираше я като своя. Той я остави да се носи на вълните му, докато накрая тя не се отпусна на леглото, изтощена и трепереща.
Когато всичко свърши, той нежно затвори краката й. Въпреки че тя бе тази, която бе получила сексуално облекчение, той бе много по-спокоен от нея, докато плъзваше ръце по тялото й. Все още замаяна от онова, което бе сторил с нея, Мариса послушно го остави да я съблече и се загледа как той се изправя и сваля боксерките си.
При вида на размера му и мисълта за онова, което предстоеше, в съзнанието й се промъкна страх, но дори това не можа да я извади от блаженото вцепенение, в което се намираше.
Когато се върна в леглото, Бъч беше същинско диво животно, твърд и издут, готов да проникне в нея. Мариса разтвори крака за него, но вместо отгоре й, той легна до нея.
Този път не бързаше. Целуна я дълго и нежно, а широката му длан се спусна към гърдите й, докосвайки ги ласкаво. Останала без дъх, Мариса впи пръсти в раменете му и усети как мускулите под топлата му гладка кожа се напрягат, докато той я милваше по бедрата.
Когато я докосна между краката, Бъч го направи нежно и бавно и трябваше да мине известно време, докато един от пръстите му проникна в нея. Спря почти веднага, усетил странно подръпване вътре в нея, което я накара да се намръщи и да се отдръпне мъничко.
— Знаеш ли какво да очакваш? — попита той с устни до гърдите й, гласът му беше нисък и мек.
— Ъъъ… да. Предполагам — отвърна тя, ала после се сети за размера на ерекцията му. Как, за бога, щеше да я побере в себе си?
