Сразени ангели полностью

— А когато свършим, какво става? Идва ООН и ни изтиква. Отнемат ни властта, която са ни дали по време на преселението. Вдигат отново данъците, написват нови правила. Те ни кастрират, Ковач!

— Хенд, разбиваш ми сърцето.

— Не е смешно, Ковач. Имаш ли представа с какви открития щяхме да разполагаме сега, ако не бяха рестриктивните действия на ООН? Знаеш ли колко бързи бяхме по време на преселението?

— Чел съм за това.

— В космическите полети, в криогениката, в биологичните науки, в изкуствения разум — той ги изброяваше на пръсти. — Открития за цял век за по-малко от десетилетие. Истински скок за научното общество. И всичко това спряно от законите на Протектората. Ако не ни се бяха изпречили на пътя, Ковач, досега щяхме да разполагаме със свръхсветлинни кораби. Гарантирано.

— Лесно е да хвърляш обвинения. Но май пропускаш няколко неудобни исторически подробности. Всъщност това едва ли има значение. Но не е ли вярно, че Протекторатът отново е променил правилата, само за да можете ти и твоите корпорации да спечелите по-скоро тази война?

— По същество — да. Говоря неофициално, разбира се. Също както неофициално е присъствието на протекторатски разрушители в космическото пространство около Санкция IV. И също толкова неофициално всички военни разработки на Картела сега са получили зелена светлина.

— Значи това представлява онази гърчеща се маса? Неофициална военна разработка?

Хенд стисна устни.

— Нарича се ИСУКЖ — интелигентна система с ултракратък живот.

— Звучи многообещаващо. И какво всъщност прави?

— Не зная.

— О, за Бога…

— Почакай — той се наклони напред. — Аз не зная. Това е свръхнова разработка. Наричат ги „взаимодействащи със средата реактивни наносистеми с отворена програма“. Съкратено ОПРО-ни.

— ОПРО-ни, значи? Ама че хитро. Оръжие ли е това всъщност?

— Разбира се.

— Как действа?

— Ковач, ти не ме слушаш. — Той въздъхна изморено. — Това е еволюираща система. Интелигентна еволюция. Никой не знае какво прави. Опитай се да си представиш какво би станало с живота на Земята, ако ДНК молекулата можеше да разсъждава, дори по свой, примитивен начин. Представи си колко по-бърза щеше да е еволюцията. А сега ускори този процес приблизително един милион пъти, защото, когато ги наричат с ултракратък живот, имат предвид точно това. Последния път, когато четох сведения за проекта, ставаше въпрос за продължителност на живота до четири минути. Какво означава това? Ковач, ние едва сега осъзнаваме неговите възможности. Опитаха с високоскоростно моделиране в компютъра, но всеки път резултатът е различен. Веднъж строи роботизирани оръдия, наподобяващи скакалци, с размер на паякотанк, само дето могат да скачат по седемдесет метра и да водят огън от въздуха. Друг път се превръща в спороносен облак, който при допир прекъсва връзките между въглеродните молекули.

— О, страхотно.

— Само дето не биваше да е там, отвън. Този район не е обозначен като военен полигон.

— Но сигурно може да прави и други неща?

— Да — кимна Хенд. — Не бих искал да си ги представям. Веднага щом премине към активна фаза.

— И колко време ще отнеме това?

Хенд повдигна рамене.

— Докато събуди охранителната система на Сучиади. Открият ли огън по него, веднага ще започне да еволюира, за да може да противодейства.

— А ако го унищожим още сега? Бас държа, че Сучиади ще го предложи.

— С какво? Ако използваме резонаторното оръдие на „Наджини“ само ще ускорим развитието му. Това е интелигентна наносистема. Състои се от наноли — не можеш да ги убиеш поотделно. Все няколко ще оцелеят. По дяволите, Ковач, в нашите лаборатории ги изтребвахме до осемдесет процента от първоначалното количество и пак получавахме отлични резултати. Нали такъв е принципът. Оцеляват най-здравите и приспособените шибаняци и тъкмо те побеждават следващия път. Каквото и да направиш на нулевата конфигурация, само можеш да си влошиш положението.

— Трябва да има някакъв начин да ги спрем.

— Да, има. Но когато разполагаш с неутрализиращ код. Аз не го зная.

От радиацията, лекарствата или нещо друго, но изведнъж се почувствах ужасно изморен. Каквото и да кажех, щеше да е в тон с тирадата на Таня Вардани срещу военщината. Хабене на топъл въздух. С тези хора не се разговаря. Войници, корпоративни служители, политици. Най-добре е да им теглиш куршума, но и тогава едва ли ще постигнеш нещо.

Хенд се покашля.

— Ако имаме късмет, ще се измъкнем оттук, преди да се развие прекалено много.

— Ако Геде е на наша страна, искаш да кажеш?

Той се усмихна.

— Щом така ти харесва.

— Хенд, не вярваш и на думичка от това.

Усмивката му се стопи.

— Откъде знаеш в какво вярвам?

— ОПРО-ни. ИСУКЖ-и. Ти ги рецитираш наизуст. Знаеш всичко за тези шибани програми. Когато Карера ни предупреждаваше за ускореното развитие на нанотехнологиите, ти дори не мигна. А сега изведнъж си ядосан и уплашен. Нещо тук ми намирисва.

— Съжалявам, Ковач. Казах ти всичко, което ми е известно.

Сграбчих го. Изправих го на крака и тикнах един от автоматите под носа му.

— Слушай ме внимателно.

— Ковач, не ставай сме…

— Казах да млъкваш!