Сребърна империя полностью

Беше тежка истина, че синът на Угедай няма да доживее да наследи баща си, но никой от двамата не се извърна от нея. Чагатай започна да оценява част от онова, през което бе минал Угедай през годините след смъртта на баща им.

— Откога знаеш за тази слабост? — попита той.

Угедай сви рамене.

— Имам пристъпи, откакто се помня, но през последните години станаха по-лоши. Започнаха… по-сериозни болки. Не мисля, че ми остава още много без дзинските прахове.

— Чакай — намръщи се Чагатай. — Казваш, че съм в безопасност? Нима ще ме пуснеш да си ида, след като знам това? Не разбирам.

Отговори Субодай, който също зяпаше Угедай така, сякаш го вижда за първи път.

— Ако умреш, Чагатай, ако бъдеш убит, както заслужаваш заради нападението тази нощ, кой ще задържи народа в едно цяло, когато ханът… умре? — Лицето на Субодай се изкриви в яростна усмивка. — Изглежда, че ще бъдеш награден за провала си.

— Точно затова и ти трябваше да чуеш това, Субодай — рече Угедай. — Трябва да загърбиш гнева си. Брат ми ще бъде хан след мен и ти ще бъдеш първият му военачалник. Той също е син на Чингис, наследник на човека, комуто си се заклел да служиш.

Чагатай се мъчеше да проумее онова, което бе чул току-що.

— Значи очакваш да чакам и да съм мирен и кротък, докато умреш? Откъде да знам, че това не е някаква измама, нещо скалъпено от Субодай?

— Защото бих могъл да те убия още сега — рязко отвърна Угедай, неспособен да скрие гнева си. — И все още мога да го направя, Чагатай. Защо иначе да те оставям жив, особено след изминалата нощ? Говоря от позицията на победителя, братко, а не на победения. По този начин трябва да тълкуваш думите ми.

Чагатай кимна неохотно. Нужно му беше време да помисли, но знаеше, че няма да му бъде предоставен подобен разкош.

— Дадох обещания на онези, които ме подкрепиха — рече той. — Не мога просто да живея живота на пастир, докато чакам. Това ще е жива смърт, недостойна за един воин. — Замълча за момент, мислеше трескаво. — Освен ако не ме посочиш за свой наследник, пред всички. Тогава ще запазя уважението на военачалниците си.

— Това няма да го направя — незабавно отвърна Угедай. — Ако умра през следващите няколко месеца, ти ще станеш хан независимо дали съм те направил наследник, или не. Ако изкарам по-дълго, няма да лиша сина си от шанса му. Тогава ще трябва да се изправиш срещу него, както и той срещу теб.

— В такъв случай не ми предлагаш нищо! — отвърна Чагатай, гласът му се повиши почти до вик. — Що за договорка е това, основаваща се на празни обещания? Защо изобщо ми говориш тези неща? Ако умреш скоро — да, ще бъда хан. Но нямам намерение да прекарам живота си в очакване на вестоносец, който може и никога да не дойде. Никой не би го направил.

— След нападението тази нощ трябваше да го кажа. Ако подмина нещата ей така, ако просто те върна при тумана ти, ще видиш в това само слабост. И колко време ще мине, преди ти или някой друг да ме предизвика? Но все пак не те оставям без нищо, Чагатай. Ни най-малко. Задачата ми е да разширя земите, които сме покорили, да се погрижа народът да е в безопасност, да процъфтява и да расте. На брат ни Толуй ще дам родината, макар че ще задържа Каракорум за себе си. — Пое дълбоко дъх. Видя как очите на брат му блеснаха от очакване и алчност. — Като център на своите земи ще получиш Хорезъм с градовете Самарканд, Бухара и Кабул. Ще ти дам ханство с ширина две хиляди мили, от Амударя до Алтай. Ти и потомците ти ще управлявате там, макар че ще плащате данък на мен и на моите потомци.

— Господарю… — започна ужасено Субодай.

Чагатай се изкиска насмешливо.

— Остави го да говори, военачалнико. Това е семеен въпрос, нямаш работа в него.

Угедай поклати глава.

— Планирам това от почти две години, Субодай. Предизвикателството пред мен е да оставя настрана яростта, която изпитвам заради нападенията срещу семейството ми, и да взема правилните решения, дори и сега.

Погледна Чагатай и брат му усети бурята от чувства в погледа му.

— Синът ми и дъщерите ми оцеляха, Чагатай. Знаеш ли го? Ако бяха убити от воините ти, сега щях да те пека на бавен огън и да слушам писъците ти. Няма да понеса някои неща дори в името на империята на баща ми и на мечтите му.

Замълча, но Чагатай не каза нищо. Угедай кимна, доволен, че е разбран.

— Имаш позицията на силата, братко — рече той. — Разполагаш с верни военачалници, а аз имам огромна империя, която трябва да бъде управлявана и контролирана от способни хора. След днес ще бъда гурхан, владетел на народи. Ще приема клетвата ти и ще почета думата си към теб и към наследниците ти. Дзинците ни показаха как да владеем много земи, Чагатай, с данъците, които се стичат в столицата.

— Да не би да си забравил какво се случи с онази столица? — попита Чагатай.

Очите на Угедай блеснаха застрашително.