— Отпечатъците му стигат до четвъртата площадка, която се намира на единайсет метра над земята. Една от дъските на площадката е паднала при долната. Строго погледнато, случаят се отнася до местната Инспекция по труда. Това, че дъската не е била закрепена според разпоредбите, не предполага непременно престъпна небрежност. Според ръководителя на реставрацията тъкмо са разглобявали четвъртата площадка.
— Знаете ли часа на смъртта?
— Според съдебния лекар е умрял между 19 и 22 часа.
Една муха, която минаваше наблизо, привлече вниманието ни към себе си за няколко секунди, след което Ломбарди я отпъди с ръка.
— Позволете ми и
— Изключително ценно.
— На практика невъзможно ли е да бъде продадено?
— На черния пазар има множество странни птици. Не всички се интересуват от комерсиалната страна на нещата. В зависимост от съдържанието на писмото, то може да е безценно. Някой неприлично богат колекционер може да поиска да го добави към колекцията си само за да го има.
— Хипотезите и теориите представляват важна част и от вашата сфера, професоре, и от моята работа. Какво повече можете да ми кажете за писмото? Кой е този Ириней?
— Ириней Лионски е бил един от първите църковни отци от периода на ранното християнство. Бил е епископ в Лион през II век. Теолог и философ. Да не говорим за мъченик и светец. В качеството си на теолог е спомогнал за оформянето на християнството.
— Защо е отнесъл писмото в гроба?
— Едва ли той е решил да бъде погребан с него. Все пак вече е бил мъртъв.
Този коментар предизвика лек смях у Ломбарди.
Аз добавих:
— Някой може да е решил, че гробът му би бил сигурно скришно място за нещо, което не е искал да бъде намерено. Погребвайки го заедно с Ириней, са предали съдбата му в Божиите ръце. Може дори да се приеме, че гробът му е бил смятан за свещен и пазен от Бог. Ириней е бил известен най-вече с труда си „Трактат срещу ересите“, в който е изложил обстойни аргументи срещу гностицизма. Писал е обаче и за числото на звяра — 666, Антихриста и хилядолетното царство.
— Митове на две хиляди години.
— Освен ако не вярвате в тях. Онова, което за един е мит, за друг може да е истина. В днешни времена никой не вярва в Один и Зевс. В дните на предишното си величие обаче са били почитани със същата отдадена самопожертвователност, с която християните почитат Бог и Исус, а мюсюлманите — Аллах и пророка Мохамед. Вие самият сте католик, нали?
Той направи утвърдително движение с ръце.
— Християнската църква се е разделила на безброй клонове — отбелязах аз. — Въпреки това всички вие вярвате в един Бог.
— Не съм особено набожен. Когато ми се обадихте по телефона, споменахте нещо за Пилат Понтийски. Кажете ми защо е важно какво е написал той преди две хиляди години?
— Запазени са няколко негови писма, но за времето, което е прекарал в Юдея, има много малко писмени източници. Какво е правил? Как е размишлявал? Вярвал ли е, че Исус наистина е извършил онова, в което са го обвинявали, или се е поддал на натиск?
Сякаш за да прекъсне този разговор, Ломбарди извади няколко листа формат А4 от една папка. На листовете видях неясни снимки на някакъв мъж. Или пък двама мъже?
— Снимките са били направени петък вечерта от камера за наблюдение на площад „Сан Лоренцо“ — обясни той.
Едва тогава разпознах входа на библиотеката и каменната фасада на базиликата.
— Това са най-ясните изображения на двамата заподозрени, с които разполагаме. Единият е влязъл в библиотеката десет минути преди другия. И двамата са дошли и са си тръгнали във времевия диапазон, в който Рицо е умрял, според съдебния лекар.
Аз си наместих очилата и разгледах снимките, присвивайки очи.
— За съжаление, не можем да разпознаем нито единия, нито другия — обясни Ломбарди. — Но според управителя на библиотеката само Самуел Рицо е бил на работа онази вечер, така че е логично да се предположи, че са отишли при него.
— Двама мъже — замислено повторих аз.
— Както виждате, единият носи папка за документи. Другият, който си тръгва след него, държи нещо, което прилича на хартиена подвързия. На теория пергаментите могат да са и в папката, и в подвързията.
Продължих да оглеждам снимките, но бяха направени от твърде далеч, а и бяха твърде неясни, така че не можех да забележа нищо.
— Криминалистите обърнаха ли внимание на това, че Рицо е записал „CA 20“ при петъка в календара на работното му място в лабораторията? — попитах аз.
— Тази бележка е добавена към серията от доказателства.
— Каква е тази серия?
— Ще ви обясня, когато мога.
— Разпитахте ли вдовицата?
— Тя нямаше кой знае какво за добавяне.
— Имам уговорка с нея утре.
Той кимна незаинтересовано, след което се замисли как точно да се изрази.
— Това, което ще ви споделя, трябва да си остане между нас: вече наблюдаваме един заподозрян. Но той няма нищо общо с изчезналите пергаменти.
— Така ли?
— Повече не мога да ви кажа. Надявам се, че разбирате.
