Вълшебната библиотека…
Какво би могло да означава това? Опитвах се да разгадая мистерията на анаграмата в сутрешния влак за Рим. Хвърлих поглед през прозореца. Мекият тоскански пейзаж, покрай който минавах, беше оцветен в пастелни цветове. „Библиотека Медичи Лауренциана“ вълшебна библиотека ли беше? В какъв смисъл? Да не би под този израз да се разбираше, че смъртта на Самуел Рицо е свързана с нещо вълшебно или окултно? Опитах се да намеря споменавания в литературата. Гробището на забравените книги в „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон? То беше вълшебно, но се намираше в Барселона. Библиотеката на „Хогуортс“ от книгите за Хари Потър? Вавилонската библиотека на Хорхе Луис Борхес? Библиотеката-лабиринт в „Името на розата“ на Умберто Еко? Разстоянието от въображаемите вълшебни библиотеки до реалността беше голямо.
Възможно ли беше човекът, който ми бе изпратил съобщението, да е използвал цитата от Откровение на Йоан, за да ме насочи към теориите на конспирацията, свързани с числото на звяра: 666?
В Откровението, което окончателно е било добавено към Библията по време на църковния събор в Ипон през 393 година, се споменаваше кога Месията ще се върне. Християните все още го чакаха. Търпеливи хора. Възможно ли беше писмото да разкрие нещо ново за звяра и съответно за Деня на страшния съд и края на света? Цяла една псевдонаука се е заела с тълкуването на числото 666. Ириней посветил цяла глава от „Трактат срещу ересите“ на най-различни спекулации още през 180 година. Гематричен51 код, препращащ към презрения император Нерон? Или пък Антихриста52?
Изоставих библейските спекулации. Дори и на мен хубавите неща ми идваха в повече. Вместо това започнах да се подготвям за срещата с Изабела Конти. В мига, в който влакът премина границата между районите Тоскана и Лацио, изписах името ѝ в „Гугъл“ и се запознах с кариерата ѝ в областта на теологията. Защитила докторска дисертация на тема Юда53, заемала различни изследователски длъжности в „Станфорд“ и „Оксфорд“ и била назначена за професор в „Грегориана“ преди десет години.
Размислите ми бяха прекъснати от поредното съобщение от непознатия ми мъчител:
Келтски възел. Символ на повече от хиляда и петстотин години, който представляваше безкрайна линия. Свързан с религията. И митологията. Тайнствен символ. Дори викингите са го използвали. За тях е символизирал връзката между баща и дъщеря. Викинги… Само при мисълта за тях ме побиваха тръпки. През 1935 година
Дали беше възможно писмото на Пилат да съдържа нещо, което да разцъфне в рамките на нацистката идеология? Идея или събитие, подклаждащи омраза към евреите? Пилат, Юда и разпъването на Исус са оформили тази омраза, зародила се през вековете преди Христа. Тя нараснала по време на Средновековието и довела до геноцида, извършен от нацистите. Екстремистите все още изпитваха тази омраза към евреите. Дали беше възможно да ме преследват неонацисти? Крайнодесни националисти? Хора, които мислеха, че писмото на Пилат съдържа нещо, което могат да използват срещу евреите? Уплашено потърсих в „Гугъл“
„Е, хайде де, Бьорн“ — каза татко.
Бързият влак пристигна на гара „Термини“ в Рим половин час след като беше тръгнал от Флоренция. Някъде в далечината зазвънтя църковна камбана и една друга ѝ отговори. Като ехо от миналото. Рим така и не се бе отърсил от Античността. От гарата до хотела, който се намираше по пътя нагоре от Пиаца Венеция до хълма Квиринал, се стигаше само за половин час. Бързо тръгнах натам, влачейки куфара си на колелца като дрънчаща котва. Трафикът наподобяваше непрекъснато извънредно положение. Безстрашни мотопедисти караха безразсъдно на зигзаг около колите, попаднали в задръстване. Туристи и граждани седяха в кафенетата на тротоарите и пиеха еспресо. Бавно минах през ято гълъби, кацнали на тротоара, а те се отдръпнаха и после пак се събраха като цип.
