Състояние на страх полностью

— Да. Сигурно си спомняте твърденията, че силиконовите имплантанти причиняват рак и автоимунни заболявания. Въпреки статистическите данни, че това не е вярно, станахме свидетели на безбройни телевизионни репортажи и статии, на множество съдебни процеси и дори на политически изслушвания. Производителят, Дау Корнинг, беше принуден да напусне бизнеса, след като плати 3,2 милиарда долара във вид на обезщетения, които съдебните заседатели отсъдиха на ищците и техните адвокати. След четири години неопровержими епидемиологични изследвания показаха извън всяко съмнение, че имплантантите за гърди не причиняват никакви заболявания. Дотогава обаче кризата беше изпълнила предназначението си и ППМ се беше придвижил напред, една ненаситна машина, търсеща нови страхове. Казвам ви, това е начинът, по който работи съвременното общество — чрез постоянното насаждане на страхове. А противодействаща сила не съществува. Няма система за проверка и баланс, няма ограничения върху непрестанното внушаване на страх, един, втори, трети…

— Защото имаме свобода на словото и на пресата.

— Това е класическият отговор на ППМ. По този начин се задържат в бизнеса — каза Хофман. — Но помислете малко. Ако не е редно безпричинно да извикаш „Пожар!“ в претъпкан киносалон, защо да е редно да крещиш „Рак!“ от страниците на „Ню Йоркър“? Когато твърдението не е вярно? Изхарчили сме повече от двайсет и пет милиарда долара, за да опровергаем невярното твърдение, че електропроводите предизвикват рак33. „И какво от това?“, ще кажете вие. Виждам го изписано на лицето ви. Богати сме, мислите си вие, можем да си го позволим. Това са само двайсет и пет милиарда долара. Но истината е, че тези двайсет и пет милиарда долара са повече от общия брутен вътрешен продукт на петдесетте най-бедни страни в света. Половината от населението на света живее с по два долара на ден. Така че тези двайсет и пет милиарда долара биха били достатъчни за издръжката на трийсет и четири милиона души в продължение на една година. Или пък биха помогнали на всички умиращи от СПИН хора в Африка. Вместо това ние ги прахосваме с лека ръка заради въображаема заплаха, публикувана в едно списание, което читателите му приемат твърде на сериозно. На което вярват. Това е безобразно прахосване на пари. В един друг свят би било престъпно прахосване. Лесно може да си представи човек един нов Нюрнбергски процес — този път за престъпното прахосване на богатството на Запада за глупости — на фона на снимки на мъртвите деца в Африка и Азия, които са пряк негов резултат.

Спря, за да си поеме дъх.

— Най-малкото, налице е недопустимо посегателство срещу морала. И нормално би било нашите религиозни водачи и големите ни хуманитаристи да надигнат глас срещу това прахосничество и ненужната смърт, последвала като резултат. Но да сте чули някой религиозен водач да говори за това? Не. Точно обратното, те се включват в хора. Проглушават ни ушите с кампанията си под надслов „Каква кола би карал Исус?“. Сякаш са забравили, че Исус е изкарал с ритници фалшивите пророци и продавачите на страх от храма.

Започваше наистина да се разпалва.

— Става въпрос за ситуация, която е дълбоко неморална. Отвратителна, ако трябва да кажем истината. Политико-правно-медийният комплекс небрежно загърбва страданията на най-бедните и най-отчаяни човешки същества на планетата ни, за да държи на властояли се политици, на екран богати водещи, и хитри адвокати в мерцедеси. А, да, и университетски преподаватели във волвота. Да не забравяме за тях.

— Това пък защо? — попита Евънс. — Какво общо имат университетските преподаватели?

— Е, това е тема на друг разговор.

— Няма ли кратка версия? — попита Евънс.