— Даже
— Кой е този? — попита Брадли, когато се отдалечиха. — Май е побъркан, не мислиш ли?
— Доказателствата за катастрофата се намират в ледените недра — четеше монотонно лекторът от подиума. Беше руснак и говореше със силен акцент. — Тези ледени недра от Гренландия показват, че през последните сто хиляди години е имало четири резки климатични промени. Тези промени са настъпили много бързо, в рамките на няколко години. Макар механизмът им все още да се проучва, те показват, че в климата като система могат да съществуват „ефекти на спусъка“, при които малки промени — включително и тези, предизвикани от човешката дейност — могат да доведат до катастрофално мащабни ефекти. Ние станахме свидетели на предвестника на такива ефекти през последните дни с отцепването на най-големия айсберга на света и ужасяващите жертви от пороя в американския югозапад. И не е трудно да се предскаже, че ще станем свидетели и на още…
Млъкна, понеже Дрейк забързано се качи на сцената, каза му нещо на ухото и после пак слезе, като си поглеждаше часовника.
— Хъм, моля да ме извините — каза лекторът. — Изглежда, съм си донесъл стара версия на бележките. Компютри! Това беше част от една моя реч от 2001-ва година. Исках да кажа, че отцепването на айсберга през 2001-ва — по-голям от някои американски щати — и непредсказуемото време в световен мащаб, включително и в слънчевия югозапад, предсказват все по-голяма климатична нестабилност. И че всичко това тепърва започва.
Сара Джоунс, застанала назад, разговаряше с Ан Гарнър, съпругата на влиятелен холивудски адвокат и една от основните спомоществователи на НФПР. Ан, както винаги, говореше нонстоп.
— Ще ти кажа какво чух — обясняваше тя. — Чух, че е подета спонсорирана от индустрията кампания неправителствените организации да бъдат дискредитирани. Индустрията се страхува от растящото влияние на природозащитното движение и отчаяно се стреми да го спре. Постигнахме някои скромни успехи през последните години и това ги подлудява, а и…
— Извинявай — прекъсна я Сара. — Само за минутка. — Обърна се към руснака, който говореше на подиума. Какво бе казал той току-що?
Отиде бързо до дългата маса, където репортерите бяха насядали пред отворените си лаптопи — те получаваха текстовете на речите в реално време.
Погледна над рамото на Бен Лопес, репортера от „Лос Анжелис Таймс“. Бен нямаше да има нищо против — ухажваше я от месеци.
— Здрасти, сладурано.
— Здрасти, Бен. Имаш ли нещо против да погледна?
Тя хвана мишката и върна текста назад.
— Не, разбира се, заповядай. Много хубав парфюм.
Тя прочете:
… могат да съществуват „ефекти на спусъка“, при които малки промени — включително и тези, предизвикани от човешката дейност — могат да доведат до катастрофално мащабни ефекти. Ние станахме свидетели на предвестника на такива ефекти
Пред очите й текстът се промени, зачертаното изчезна и бе заменено с нов текст:
… могат да съществуват „ефекти на спусъка“, при които малки промени — включително и тези, предизвикани от човешката дейност — могат да доведат до катастрофално мащабни ефекти. Ние станахме свидетели на предвестника на такива ефекти при отцепването на айсберга през 2001 — по-голям от някои американски щати — и непредсказуемото време в световен мащаб, включително и в слънчевия югозапад, предсказват все по-голяма климатична нестабилност.
— Господи! — възкликна тя.
— Какво има? — попита Бен.
— Ти видя ли какво каза той?
— Да бе. Горкият. Сигурно е от часовата разлика. Да не говорим, че английският му създава проблеми…
