— Добър въпрос — каза Кенър. — На който бихме искали да знаем отговора. Работата е там, че според нас ракетните редове са замислени с цел да предизвикат силни бури или да усилят ефекта на съществуващи такива.
— По какъв начин?
— Предизвикват промяна в електрическия потенциал на инфракумулативната зона.
— Радвам се, че попитах — каза Евънс. — Стана ми съвсем ясно.
— Нямаме информация за подробностите — каза Кенър, — макар да съм сигурен, че скоро ще узнаем достатъчно.
— Най-силното доказателство — каза Санжонг — идва от модела на парковите резервации. Онези типове са се погрижили хиляди хора да излязат на пикник, като групите са разпръснати на огромна площ — три щата, по-точно. Което означава, че най-вероятно в последния момент ще решат къде да действат, според реалните метеорологични условия.
— Как да действат? — попита Евънс. — Какво смятат да направят?
Никой не каза нищо.
Евънс ги изгледа поред.
— Кажете де!
— Едно нещо знаем — каза Кенър. — Искат да бъде документирано. Защото на училищните пикници и служебните екскурзии друго може и да няма, но камерите са в изобилие. Както и фотоапаратите.
— А после ще се стекат и телевизионните екипи, разбира се — каза Санжонг.
— Така ли? Защо?
— Защото кръвта привлича камерите — изсумтя Кенър.
— Искаш да кажеш, че ще предизвикат нещо, което да вземе и човешки жертви?
— Според мен е ясно, че ще се опитат — каза Кенър.
След час всички седяха на твърдите мотелски легла и чакаха Санжонг да включи един преносим DVD плейър към телевизора в стаята. Бяха в евтина стая в Шошон, Аризона, на трийсет километра северно от Флагстаф.
На екрана отново се появиха Хенли и Дрейк.
— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.
— Мисли структурно — каза Хенли. Беше вперил поглед в тавана Еж събрал пръсти.
— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.
— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.
— Това са пиарски простотии.
— Николас — остро каза Хенли. — Опитвам се да ти помогна.
— Извинявай. — Дрейк погледна виновно като смъмрено дете, Дори понаведе глава.
Загледан в екрана, Евънс каза:
— Не ви ли се струва, че Хенли ръководи парада?
— Открай време е така — каза Кенър. — Ти не знаеше ли?
На екрана Хенли тъкмо казваше:
— Нека ти обясня как ще решиш проблема си. Решението е просто. Ти вече ми каза, че глобалното затопляне е незадоволително, защото застудее ли, хората забравят за него.
— Да, казах ти…
— Така че трябва да направим следното — да структурираме информацията така, че каквото и да е времето, винаги да потвърждава твоето послание. Това е и смисълът в изместването на фокуса върху резките климатични промени. Позволява ти да използваш всичко, което се случва. Винаги ще има наводнения, снежни бури, циклони и урагани. Тези събития винаги ще се появяват по телевизията и на първите страници на вестниците. И във всеки отделен случай ти можеш да твърдиш, че случилото се е пример за рязка климатична промяна, породена от глобалното затопляне. И всеки път посланието ти ще звучи все по-убедително. Все по-неотложно.
— Не знам — със съмнение каза Дрейк. — Това не е нещо ново, опитвахме го през последните две години.
— Да, на неорганизиран, индивидуален принцип. По някой и друг политик, който вдига шум около някоя и друга буря или наводнение. Клинтън го направи, Гор го направи, онзи ужасен министър на науката в Англия го направи. Само че аз не ти говоря за единични политици, Николас. Говоря ти за организирана кампания в световен мащаб, която да внуши на хората, че глобалното затопляне е отговорно за всяко причинено от времето бедствие.
Дрейк клатеше глава.
— Знаеш колко много са изследванията, които показват, че няма нарастване в процента на бедствията от такъв характер.
— Стига вече — изсумтя Хенли. — Дезинформация от скептици.
— Трудно ще пробутаме такова нещо. Има твърде много изследвания…
— Какви ги говориш, Николас? Ще се продаде като топъл хляб. Хората вече вярват, че индустрията стои зад всяко противоположно мнение. — Той въздъхна. — Във всеки случай, аз ти обещавам, че скоро ще има повече компютърни модели, показващи категорично нарастване на екстремните метеорологични явления. Учените ще застанат зад нас и ще ни предоставят данните, от които се нуждаем. Знаеш го.
Дрейк крачеше напред-назад. Не изглеждаше доволен.
— Но това просто не звучи логично — каза той. — Кой ще ти повярва, ако му кажеш, че необичайно студената вода е резултат от глобалното затопляне?
