Жизнерадостният му тон издаваше лъжата зад съчувствията. Темуджин кимна отсечено, макар мислите му да препускаха и да му се искаше да крещи въпроси към старата змия, която едва криеше задоволството си от нещастието.
Сансар изглежда намери мълчанието на Темуджин за дразнещо. Погледна към Басан, който стоеше като статуя вдясно от него.
— Както изглежда, няма да завършиш годината сред нас, дете. Настъпило е опасно време и се чуват заплахи, които не би трябвало да бъдат изричани. Все пак редно е да се върнеш и да оплачеш баща си.
Темуджин стисна зъби. Вече не можеше да мълчи.
— Значи умира, така ли? — попита той.
Сансар изсъска тихо, но Темуджин не му обърна внимание и се обърна към дружинника на баща си.
— Отговаряй, когато те питам, Басан! — заповяда той.
Дружинникът отвърна на погледа му и вдигна леко глава, издавайки напрежението си. Намираха се в гера на друг хан и Темуджин рискуваше живота и на двамата, като нарушаваше обичая дори при такива ужасни новини. В очите на Басан личеше, че отчита опасността, но той също беше от вълците.
— Ранен е много лошо — отвърна той с овладян глас. — Какъвто е силен, успял е да се добере жив до родовете, но… вече са минали три дни. Не зная.
— Почти утро е — каза Темуджин. Погледът му се спря върху хана на олхунутите и той отново сведе глава. — Право казваш, господарю. Трябва да се върна, за да поведа народа си.
При тези думи Сансар замръзна и очите му заблестяха.
— Върви с моята благословия, Темуджин. Тук оставяш само съюзници.
— Разбирам — отвърна Темуджин. — Почитам олхунутите. Ако позволиш, ще се оттегля да потърся коня си. Чака ме дълъг път.
Ханът се изправи и прегърна формално Темуджин.
— Нека духовете те водят — рече той.
Темуджин се поклони за последен път и се измъкна в мрака, следван от Басан.
Щом излязоха, ханът на олхунутите се обърна към най-доверените си дружинници и закърши ръце.
— Всичко трябваше да мине чисто! — озъби се той. — А сега кокалите се разхвърчаха и не се знае къде ще паднат.
Извади запушалката на мяха с айраг, изля глътка от силната течност в гърлото си и гневно избърса уста.
— Трябваше да се сетя, че татарите не могат дори да убият човек, без да предизвикат хаос. Поднесох им го на тепсия. Как е възможно да го оставят жив? Ако просто беше изчезнал, нямаше да има и намек, че сме замесени. Ако оживее, ще се запита как татарите са разбрали къде да го намерят. Ще се пролее кръв, преди да е настъпила зимата. Кажете какво да правя!
Лицата на мъжете около него бяха празни и разтревожени. Сансар изсумтя презрително.
— Излезте и успокойте лагера. Тук няма други врагове освен онези, които сами сме поканили. Молете се ханът на вълците да е вече мъртъв.
Темуджин крачеше слепешком между герите и се мъчеше да се успокои. Това, което чу, беше невъзможно. Баща му беше роден воин и дори двама вълци не можеха да го победят с меча. Знаеше, че трябва да разпита Басан за подробности, но се ужасяваше от това какво можеше да чуе. Докато не задаваше въпроси, всичко можеше да мине за лъжа или грешка. Помисли за майка си и братята си, внезапно спря и Басан едва не се блъсна в него. Не беше готов да предизвика Бехтер, ако всичко това беше истина.
— Къде е конят ти? — попита той човека на баща си.
— Завързан в северния край на лагера — отвърна Басан. — Съжалявам, че нося такива вести…
— Първо ела с мен. Имам да свърша нещо, преди да тръгна. Прави каквото ти кажа.
Не се обърна да погледне как ще реагира Басан и може би именно затова мъжът кимна и се подчини на младия син на Есугей.
Темуджин крачеше през селището сред постепенно успокояващите се олхунути. При приближаването на Басан се чуваха предупредителни викове, но те бяха предизвикани от паниката. Темуджин се изсмя презрително наум и се зачуди дали някой ден няма да поведе отряд срещу същите тези гери. Най-сетне започна да се зазорява и когато стигна покрайнините на селището, видя изкривената фигура на Шолой да стои до вратата с дърварска брадва в ръце. Темуджин не се поколеба и пристъпи в обсега на оръжието.
— Бьорте тук ли е? — попита той.
Шолой присви очи от промяната в поведението на момчето. Несъмнено то се държеше дръзко заради воина, който стоеше мрачно до него. Вдигна предизвикателно глава.
— Не още, момче. Помислих си, че е с теб. Брат ти опита същото с момичето, което му дадоха.
Темуджин се поколеба и изгуби предимството си.
— Какво?
— Взе момичето си рано, като чифтосваща се коза. Не ти ли е казал? Ако си сторил същото, ще ти отрежа ръцете, момче. И не си въобразявай, че се страхувам от човека на татко ти. Убивал съм и по-силни с голи ръце. Брадвата ще се погрижи и за двама ви.
Темуджин чу, че Басан вади меча си. Постави длан върху ръката на воина и го спря, преди да е нанесъл удара.
— Не съм й сторил нищо. Спря ме да не пребия Коке. Това е всичко.
Шолой се намръщи.
— Казах й да не излиза навън, момче. Само това има значение.
Темуджин пристъпи към стареца.
