— Аха, а аз какво печеля от това?
— Вече получи всичко, което поиска. Сами сме с теб в стаята, белезниците ти са свалени и трябва да слушаме глупостите ти. Няма какво повече да направим за теб. Или ще отговориш на въпросите ни, или си тръгваме.
Полицаят не устоя на изкушението. Пресегна се през масата, сграбчи брадичката на Елиди със силните си ръце и обърна лицето му към себе си.
— Баща ти никога ли не ти е казвал, че е неприлично да се взираш в хората? — попита.
Сигурдур Оли изгледа възрастния си колега.
— Мога да се справя с него. Няма нужда — каза той.
Ерлендур бавно пусна лицето на затворника.
— Откъде познаваше Холберг? — зададе следващия въпрос той.
Елиди потри брадичката си. Знаеше, че току-що бе извоювал малка победа. И нямаше намерение да спира дотук.
— Не си мисли, че не те помня — каза той на инспектора. — Знам кой си. Знам и коя е Ева.
Ерлендур го изгледа втрещен. Не за първи път чуваше подобно нещо от престъпник, но никога не бе подготвен за това. Не знаеше с кого точно я свързваше Елиди, ала някои от познайниците й бяха бивши затворници, пласьори на наркотици, крадци, проститутки и биячи. Списъкът бе дълъг. Самата тя беше имала проблеми със закона. Веднъж я бяха арестували по сигнал на родител за продажба на наркотици в училище. Нищо чудно да познаваше Елиди. Нищо чудно и други като Елиди да я познаваха.
— Откъде познаваш Холберг? — повтори Ерлендур.
— Ева е готина — каза рецидивистът.
Инспекторът прочете хиляди значения в тези думи.
— Ако пак я споменеш, ще си тръгнем — заплаши го той. — И тогава няма да имаш с кого да си играеш игрички.
— Цигари, телевизор в килията, никакво гадно робуване повече и никакъв шибан карцер. Много ли искам? Две суперченгета не могат ли да го уредят? И няма да е лошо веднъж месечно да си водя курва тук. Неговото гадже, например — подхвърли Елиди и посочи към детектива.
Ерлендур стана. Сигурдур Оли също бавно се изправи. Затворникът се разсмя. Пресипнал смях, който заклокочи от дробовете му, избликна в гърлото му, премина в мъчително давене и завърши с изхвърлянето на жълти храчки, изплюти на пода.
— Говореше ми доста за онова изнасилване в Кефлавик! — изкрещя той след тях. — Каза ми всичко за нея. Как е квичала като заклещена свиня, какво й е говорил в ухото, докато е чакал да го вдигне пак. Искате ли да знаете какво е то? Искате ли да чуете какво й е казал?! Шибани мухльовци! Искате ли да разберете?
Ерлендур и Сигурдур Оли се спряха. Обърнаха се и видяха как Елиди клати заплашително глава, от устата му излиза пяна и ги проклина. Беше се изправил, подпрял ръце върху масата, и ревеше насреща им като разярен бик.
Вратата на залата се отвори и двамата пазачи влязоха.
— Казал й е за другата! — изкрещя затворникът. — Казал й е как е оправил другата шибана курва!
Когато Елиди видя пазачите, побесня. Скочи върху масата, затича се към четиримата мъже с викове и крясъци и се хвърли върху тях. Приземи се върху Ерлендур и Сигурдур Оли и ги прикова към земята, преди да успеят да реагират. Удари с глава по-младия полицай и от носа му бликна кръв, а сетне вдигна юмрук и замахна към лицето на инспектора точно когато един от пазачите извади малка черна палка и му пусна електрошок. Това забави движенията на рецидивиста, но не го спря. Едва когато и вторият пазач използва електрошоковата си палка, тялото на затворника се свлече надолу и се строполи върху двамата полицаи.
Детективите изпълзяха отдолу. Сигурдур Оли извади носна кърпичка и я притисна към носа си, за да спре кървенето, а Елиди получи трети електрошок и най-накрая замря неподвижно. Пазачите го закопчаха с белезниците и го повдигнаха с огромни усилия. Тъкмо щяха да го изведат от стаята, когато Ерлендур ги помоли да изчакат за момент и отиде до затворника.
— Коя е другата? — попита.
Елиди не помръдна.
— Кое е другото момиче, което е изнасилил? — повтори той.
Рецидивистът се опита да се ухили, но понеже бе замаян от електрошока, по лицето му пробяга само крива гримаса. Кръвта се бе стекла от носа в устата му и развалените му зъби бяха почервенели. Ерлендур се опита да прикрие нетърпението в гласа си, сякаш това, което Елиди знаеше, изобщо не го интересуваше. Не искаше да покаже уязвимост. Опита се да овладее изражението си. Знаеше, че и най-малката проява на слабост ще накара сърцето на такъв като Елиди да затупти, да го накара да се почувства истински мъж и да придаде смисъл на илюзорния му жалък живот. И най-малката грешка би била достатъчна. Нетърпелива нотка в гласа, нещо в погледа, помръдване на ръцете, намек за нетърпение. Престъпникът бе успял да го извади от равновесие, когато спомена Ева Линд, ала този път детективът нямаше никакво намерение да му достави това удоволствие.
Двамата се погледнаха в очите.
— Махнете го оттук — нареди Ерлендур и извърна гръб на рецидивиста.
