Предоволна от успеха, който мъжът й явно постигаше, по време на обеда Ейлийн изпадна в еуфория и се наложи Каупъруд да й хвърли няколко въпросителни погледа, тъй като много държеше да направи добро впечатление. Много добре се бе запознал с финансовите операции на Хадънфийлд и Етиндж, а ето тук се оказа и Скар, който, както бе узнал, се интересува от строежа на подземна линия. Лорд Етиндж несъмнено би могъл да му бъде много полезен със своите връзки и нямаше, да е лошо Каупъруд да узнае нещо повече по този въпрос в разговора си с лейди Етиндж. Тя самата му помогна, като заговори съвсем открито за политическата му дейност. Той бил тори и имал тесни връзки с лидерите на тази партия. В най-скоро време се очаквало да получи висок пост в Индия. Зависело от някои промени в политическата обстановка във връзка с Бурската война, която тогава разтърсваше Англия. До този момент англичаните почти непрекъснато понасяли загуби. Сега те се заели да сложат край на неблагополучията си и щели да го направят, каза тя, а Каупъруд тактично се съгласи с нея.
Докато поддържаше непринуден разговор по време на обеда, той непрекъснато си мислеше кой от тези хора може да бъде полезен за него или за Беренис. Лейди Босвайк го покани в дома си в Шотландия, След като дамите напуснаха масата, Скар пръв се приближи към него, попита го дали възнамерява да остане дълго в Англия и го покани в дома си в Уелс, Дори Етиндж вече се отпусна и заговори за американската политика и международното положение.
Отношенията им се подобриха още повече в понеделник, когато излязоха на лов и Каупъруд се оказа добър стрелец. Изобщо до края на гостуването им той си спечели възхищението на всички гости на Хадънфийлд, макар че не можеше да се каже същото за Ейлийн.
Щом се върна от имението Беритън, Каупъруд отиде да види Беренис в апартамента й и я свари да се приготвя за огледа на една от къщите, предложени от полковник Хоксбъри, където те двете с майка си да прекарат лятото. Беренис каза, че била на Темза, между Мейдънхед и Марлоу.
— И кой, мислиш, е собственикът? — попита го тя с тайнствен-вид.
— Нямам представа, освен да се опитам да ти прочета мислите.
— Опитай.
— Не мога. Много е трудно. Кой е?
— Не някой друг, а английският лорд, за когото ти писа твоят Сипънс, освен ако няма двама лордове, които да се казват така. Лорд Стейн.
— Сериозно ли? — попита Каупъруд, изненадан от съвпадението. — Разкажи ми всичко. Запозна ли се с него?
— Не. Но полковник Хоксбъри страшно хвали къщата и твърди, че е съвсем близо до Лондон. Освен това „наблизо живеем ний със сестра ми“ — Беренис го изрече важно, имитирайки полковника.
— Щом е така, да идем да я видим — каза накрая Каупъруд, като разглеждаше с възхита изящния костюм на Беренис; дълга пола и жакет по тялото в тъмнозелено, чиято горна част бе обточена със сърмен ширит и стегната със златен колан. На главата й бе килната малка зелена шапчица с едно-едничко червено перо. — Бих искал да се запозная със Стейн — продължи Каупъруд — и сигурно трябва да използвам случая. Но трябва да бъдем много предпазливи, Беви. Разбрах, че е богат и доста влиятелен. Ако го спечелим за проекта и той приеме условията ни… — Каупъруд замълча.
— И аз си мислех за това — каза тя. — Защо не дойдеш с мен на огледа? Днес майка е уморена и ще си остане в къщи.
Беренис се държеше както винаги — леко, насмешливо, закачливо, така, както най-много се харесваше на Каупъруд, защото това й поведение отразяваше присъщите й сила, находчивост и оптимизъм при всички обстоятелства.
— Стига ми удоволствието да придружавам този костюм, да не говорим за другото — каза Каупъруд.
— Естествено — продължи Беренис — аз съм обяснила на всички, че не мога да взимам никакви решения, без да се посъветвам с настойника си. Готов ли си да поемеш задълженията си? — попита тя с най-лукава усмивка.
Той се доближи и я взе в прегръдките си.
— Да си призная, необичайно ми е, но ще се опитам.
— Е, аз във всеки случай се постарах да те облекча — каза Беренис. — Говорих вече с един посредник по недвижими имоти. Ще се срещнем с него в Уиндзър. След което сигурно ще намерим някоя хубава гостилничка, за да пием чай.
— Чудесно. Но първо трябва да поговоря е майка ти.
И Каупъруд отиде в стаята на мисис Картър.
— Е, Хати — поздрави я той. — Как е? Как ви харесва славната стара Англия?
