Съучастници полностью

Преди Ото да отговори, вниманието му бе отвлечено от отварянето на вратата в задната част на съдебната зала. Той зяпна към пътеката, а когато съдията забеляза кой е влязъл, се подпря на лакти, за да вижда по-добре.

Кари Милър изглеждаше отслабнала през последните няколко дни. Гримът не можеше да скрие тъмните кръгове около очите ѝ, нито изопнатите черти на лицето ѝ. След нея влезе Блох с купчина книжа в ръце, които остави върху масата на защитата, преди да седне сред зрителите. Двамата с Хари станахме на крака, когато Кари се приближи, за да заеме мястото си в края на масата. Всички в залата бяха затаили дъх, втренчени в най-важната личност в това дело. Тази, около която се въртеше цялата история. Искаха да я огледат добре и да я преценят сами.

— Господин съдия, ако може да прекъсна за момент господин Уайт, за да ви уведомя, че моята клиентка ще се предаде на полицията в края на днешното съдебно заседание заради нарушената мярка за неотклонение. Разговарял съм с отговорните лица и всичко е подготвено.

— Ще се занимаваме с това в края на деня. Имате отново думата, господин Уайт.

Уайт сякаш внезапно бе пораснал с два-три сантиметра. Стоеше изправен, гърбът му едва ли не се беше извил назад заради изпъчените гърди. Някои прокурори забравят за закона още в началото на кариерата си. За тях професията се свежда до получаване на осъдителни присъди, трупане на победи, печелене, печелене, печелене на дела — само това ги интересуваше.

— Господин Пелтие, ще повторя въпроса си. От дневниците се вижда, че Кари Милър е забелязала странното поведение на съпруга си. Бил е често извън къщи до късно през нощта. Подарявал ѝ е бижута, принадлежали на жертвите на Пясъчния човек. И още, и още. Дошла е при вас, като е знаела, че съпругът ѝ Даниъл Милър е Пясъчния човек, нали така?

— Бих казал, че го подозираше. Но нямаше реални доказателства.

— Но не това пише в дневника, нали? Тя е знаела и се е обърнала към вас за съвет.

Пелтие облиза сухите си устни и каза:

— Може да тълкувате дневника както ви е угодно, но да подозираш нещо и да притежаваш информация за извършено престъпление са две различни неща.

— От последните страници в дневника, който съдебните заседатели са имали възможност да прочетат, става ясно, че тя ви е казала, че съпругът ѝ е Пясъчния човек. Не само това, признава също, че му е създала фалшиво алиби пред полицията.

— Тя му е създала алиби под натиск. Мисля, че това е очевидно за всички — каза Пелтие.

— Никъде не твърди, че съпругът ѝ я е заплашвал да му създаде алиби, нали?

— Не, но…

— Тя е потвърдила лъжата му пред полицията. Заявила е, че съпругът ѝ си е бил у дома в нощта на убийството на Маргарет Шарп, нали?

Той въздъхна и каза:

— Да.

— След като ѝ обяснихте за санкцията за фалшиви обвинения, предвидена в предбрачното споразумение, не е отишла в полицията, нали?

— Не е отишла.

— Информацията, която ви е дала, не е била достатъчна, за да ви убеди, че Даниъл Милър може да е лице от оперативен интерес, така ли?

— Не казвам това. Казвам, че не беше достатъчна, за да докаже, че той е Пясъчния човек. Ние проучихме Даниъл, но така и не открихме нещо повече. Ако бяхме открили още факти, е, тогава щях да я посъветвам да отиде в полицията.

— Тя казвала ли ви е когато и да било за кървавите петна по ръкава на блузата ѝ?

Това беше повратна точка в показанията му. Уайт искаше да използва Пелтие, за да обрисува Кари като лъжкиня.

— Не, не ми е казвала.

— Казала ви е, че притежава сребърните обици във форма на роза, принадлежали на Маргарет Шарп, и пръстените на Пени Джоунс и Сузана Ейбрамс. Споменавала ли е някога брошката камео, взета от Лилиан Паркър? Защото това бижу така и не е открито.

— Не, не ми е споменавала такова нещо.

— А споменавала ли е когато и да било, че съпругът ѝ е подарил черната перлена огърлица, открадната от Стейси Нилсен?

— Мисля, че това бижу беше открито в дрешника ѝ, но не, никога не ми е споменавала за него.

— Господин Пелтие, ясно ли ви е сега защо Кари Милър е дошла при вас и ви е дала тези дневници?

— Не разбирам какво искате да кажете?

— Вие и дневниците сте нейното алиби. Тя вече е знаела, че и двамата със съпруга ѝ в един момент ще бъдат заловени, и е искала да представи една актуализирана картина как е подозирала съпруга си, може би дори е вярвала, че е убиец, но така и не е събрала категорични доказателства. Опитвала се е да фалшифицира историята, за да прикрие съучастието си в престъпленията на съпруга си, нали за това всъщност става дума тук?

Пелтие прочисти гърлото си и посегна към чашата с вода. Отпи глътка, за да се овладее, преди да продължи нататък, което винаги беше лош знак. Сякаш търсеше отговор, който е изгоден за него, а не казваше истината.

— Мога единствено да обясня пред съда какво ми е казвала Кари Милър, а нейните дневници отразяват правдиво нашите разговори. Тя просто подозираше съпруга си, нямаше доказателства и нито за момент не беше убедена, че той е Пясъчния човек.

— И все пак ви е спестила важна информация, доказваща участието ѝ в убийствата?

Станах да направя възражение.