Аз го попитах дали очаква от мен да взема самолета за Сиатъл. Той отвърна, че Дани не е в Сиатъл. Изобщо не бил напускал Ню Йорк.
С Ото се срещнахме на паркинга на нова жилищна сграда в Куинс. Все повече хора търсеха прилично място за живеене извън Манхатън и такива апартаменти се изкупуваха от инвеститори с надеждата да ги продадат на печалба. Ото ми каза, че Дани и някаква жена влезли в сградата и се качили на третия етаж, в апартамент №2. Попитах го къде е детективът му. Отговори ми, че е отишъл да установи кой живее в този апартамент. Не му беше казал какво да търси. В този момент усетих, че ме обзема паника.
Предупредих Ото, че Дани може да се опита да убие тази жена. По погледа му усетих, че и той мисли същото. Каза ми да не викам полиция. Исках да го направя, човешки живот беше в опасност, но според него щяло да мине време, докато дойдат, и предложи първо да се качим двамата горе и да проверим.
Докато се изкачвах по стълбите, усетих, че ми призлява. Ото беше зад мен. Стигнахме до третия етаж. Добре осветен коридор, прясно боядисан в бяло. Спряхме се пред втората врата. Заслушахме се.
Чух нещо. Женски глас. Сякаш жената изпитваше болка. И тогава…
Писък.
Ото също го чу.
— Той ще я убие! — извиках аз.
Ото ме изблъска встрани, дръпна се крачка назад, засили се и ритна вратата. След три ритника тя поддаде. Този път чухме жената да пищи така, сякаш я колеха.
Изтичах вътре, Ото ме следваше. Очаквах да видя стените, опръскани с кръв. И Даниъл, надвесен над трупа на поредната си жертва.
Нахлухме в спалнята.
Даниъл и жената бяха в леглото, останали без дъх.
И двамата голи.
Той не я убиваше.
Беше му любовница.
Даниъл ме погледна със смесица от срам и шок.
Жената стана от леглото и започна да навлича бельото си. Имаше млечнобяла кожа, само нещо черно и лъскаво висеше от шията ѝ — огърлица от черни перли. Тя нахлузи тениската си и обу джинсите си. Когато се облече, внимателно извади черната огърлица над блузата си.
Каза, че случилото се я поставя в неудобно положение, но не се извини — спомням си това.
Не можех да плача. Не можех да мисля.
Чувствах се като пълна глупачка. Даниъл не беше убиец. Лъжите му, късните прибирания нощем, дрехите в пералнята… Той просто спеше с друга жена.
Не беше убиец.
Сега, когато имах възможност да огледам добре жената, тя не ми се стори ни най-малко засрамена. Просто беше раздразнена, че съм ги прекъснала. Когато влязох, тя не зададе никакви въпроси. Даниъл беше изкрещял името ми, но тя не изпитваше любопитство, защото…
