— В никакъв случай! — извиквам ужасено. — Ти не трябва да се претоварваш с работа! Знаеш, че трябва да работиш умерено!
— Беки, аз не съм инвалид! — отвръща Майкъл с известно раздразнение. — Вие с дъщеря ми като че ли сте си плюли в устата!
Телефонът иззвънява, ала аз го оставям да се превключи на секретар.
— Е, как вървят сватбените приготовления? — отбелязва Майкъл, като оглежда стаята.
— Ами… чудесно! — залепям аз веднага дежурната си усмивка. — Благодаря, че попита!
— Получих обаждане от вашата сватбена организаторка във връзка с репетицията на тържеството. Та между другото тя ми съобщи, че родителите ти няма да успеят да дойдат.
— Не, няма — отговарям след кратка пауза. — Наистина няма да дойдат.
— Много лошо. За кога са успели да си резервират полет?
— Хммм… — Отпивам от кафето си, като се старая да отбягвам погледа му. — Не съм сигурна точно кой ден…
— Беки? — Гласът на мама отеква из цялата стая и аз така се стряскам, че разливам половината от кафето върху дивана. — Беки, скъпа, трябва да говоря с теб за оркестъра. Казах, че не могат да свирят „Рок Диджей“, защото басистът им е изсвирил само четири акорда засега. Затова ми изпратиха списък с песните, които наистина могат да свирят, така че…
Мамка му! Спускам се към телефона и грабвам слушалка.
— Мамо? — изричам, едва поемайки си дъх. — Виж какво, в момента имам важна среща, така че ще ти се обадя по-късно.
— Но, миличка, ти трябва да одобриш списъка е песните! Ще ти изпратя факс, става ли?
— Окей. Става.
Затварям телефона и се връщам на дивана, като се старая да запазя самообладание.
— Майка ти наистина се е вживяла в подготовката за сватбата! — отбелязва усмихнато Майкъл.
— Ами… да. Така е.
Телефонът отново зазвънява, но аз пак не му обръщам внимание.
— Знаеш ли, отдавна се каня да те попитам — как прие тя новината, че ще се жениш в Щатите?
— Напълно спокойно — отвръщам, като тайничко си стискам палци. — Защо да е иначе?!
— Знам какви са майките, когато стане въпрос за сватбите на техните дъщери!
— Извинявай, миличка, нещо много набързичко — достига отново до мен гласът на мама. — Джанис пита как искаш да са сгънати салфетките — като епископски шапки или като лебеди?
Пак сграбчвам слушалката.
— Мамо, не ме ли чу?! Имам гости!
— Моля те, не ми обръщай внимание — обажда се Майкъл от дивана. — Ако е толкова важно…
— Изобщо не е важно! Изобщо не ми пука в каква форма ще бъдат сгънати салфетките! Така де, дори и да изглеждат като лебеди, това ще продължи не повече от две секунди!
— Беки! — възкликва възмутено мама. — Как можеш да говориш така! Джанис ходи на курс по сгъване на салфетки специално заради твоята сватба! Струваше й цели четиридесет и пет лири, а и трябваше да си носи храна от вкъщи…
Сърцето ми се изпълва с угризения на съвестта.
— Мамо, много съжалявам! Просто съм малко заета. Нека тогава да бъдат… епископски шапки. И предай на Джанис, че съм й изключително благодарна за всичко, което прави за мен!
Затварям телефона и в този момент се звъни на вратата.
— Джанис да не би да е сватбената организаторка? — пита заинтригуван Майкъл.
— Хммм… не. Тя се казва Робин.
— Имате поща! — обажда се компютърът от ъгъла на стаята.
Вече става прекалено. Ще откача!
— Извини ме, само ще видя кой…
Отварям рязко вратата на апартамента, останала без дъх, за да видя пред себе си поредния доставчик на подаръци с огромен кашон в ръце.
— Пакет за Блумууд! — обявява той. — Изключително чуплив!
— Благодаря! — отговарям неловко, като го поемам от него.
— Бихте ли се подписали тук, ако обичате? — пита той, като ми подава химикалка, след което души и добавя: — Да не би нещо в кухнята ви да гори?
Мамка му! Китайските билки!
Втурвам се в кухнята, изключвам котлона, после се втурвам обратно на прага и поемам химикалката от ръката на мъжа. В този момент телефонът отново започва да звъни. Абе, защо не вземат всички да ме оставят най-после на мира?!
— И тук…
Подписвам се, колкото мога, обаче доставчикът присвива подозрително очи към подписа ми.
— Какво пише тук?
— Блумууд! Пише „Блумууд“!
— Ало? — чувам зад себе си гласът на Майкъл. — Не, това е апартаментът на Беки. Аз съм Майкъл Елис, техен приятел.
— Трябва отново да се подпишете, госпожице! При това четливо!
— Да, аз съм кумът на Люк. Здравейте! Аз също очаквах с нетърпение да се запознаем!
— Сега добре ли е? — питам, едва лй не изгравирайки името си върху листа. — Доволен ли сте?
— Карайте по-спокойно! — вдига ръка за поздрав доставчикът и се оттегля.
Затръшвам вратата с крак и се довличам до дневната точно навреме, за да чуя Майкъл как казва:
— Да, чух за плановете за церемонията. Звучи наистина забележително!
„С кого говориш?“ — оформям с устни аз.
„С майка ти“ — отговаря усмихнато Майкъл.
Едва не изпускам чупливия кашон на пода.
— Сигурен съм, че когато денят настъпи, всичко ще мине гладко — успокоява я Майкъл. — Тъкмо казвах на Беки, че се възхищавам от начина, по който вземате участие в подготовката на сватбата. Сигурно никак не ви е лесно!
О, Господи, не!
