Скъпа Ребека,
Благодаря Ви за писмото и снимките. Опасявам се обаче, че ние не разполагаме с двойници нито на Вас, нито на Вашия годеник. Наред с това съм длъжна да Ви призная, че преобладаващата част от нашите клиенти надали биха желали да се оженят един за друг, дори и срещу „тлъст хонорар“, както Вие имате любезността да се изразите.
И все пак понякога има и изключения, което ми дава възможността да Ви уведомя, че нашият двойник на Ал Гор е готов да се ожени за нашата двошшчка на Шарлийн Тилтън, ако сделката е честна.
Моля Ви да ни уведомите дали сте съгласна.
Искрено Ваша:
Господин Малкълм Блушууд благодари на госпожа Елинор Шърман за любезната й покана за сватбата на Бски и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откаже, тъй като си е счупил крака.
Господин и госпожа Мартин Уебстър благодарят на госпожа Елинор Шърман за любезната и покана за сватбата на Беки и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откажат, тъй като и двамата са получили възпаление на лимфните жлези на шията.
Господин и госпожа Том Уебстър благодарят на госпожа Елинор Шърлщн за любезната й покана за сватбата на Беки и Люк в хотел „Плаза“ на 22 юни. За съжаление се налага да откажат, тъй като кучето им внезапно се спомина.
Тази работа вече изобщо не е смешна. Люк отказва да ходи на работа вече повече от седмица. Изобщо не се е бръснал. Всеки ден излиза и се мотае само един бог знае по какви места до малките часове на нощта, когато се прибира, обикновено пиян. А когато вчера се върнах от работа, установих, че е раздал всичките си обувки на разни бездомници.
Чувствам се напълно безпомощна. Нищо от онова, с което се захванах, не се получава. Пробвах с огромни купи от питателна домашно приготвена супа. (Или поне на пликчето се твърдеше, че е питателна и домашно приготвена.) Пробвах с нежна, ласкава любов. Което си беше отлично, най-малкото докато продължаваше. (И което, сега като се замисля, май беше доста отдавна.) Ала нищо не се промени. След това той си остана същият — мрачен и вторачен в някаква точка в празното пространство пред себе си.
А онова, с което се постарах най-много, бе да седна и да си поговоря с него. Понякога имам усещането, че като че ли напипвам нишката. Ала той или изпада в още по-голяма депресия, или казва: „Какъв смисъл има от всичко това?!“ и отново зачезва нанякъде. А най-големият проблем е, че в приказките му няма абсолютно никаква логика и последователност. Звучи направо абсурдно. В един момент твърди, че иска да напусне компанията си и да влезе в политиката, защото там му било сърцето и той никога не трябвало да го предава. (В политиката ли? Та той никога досега не ми е говорил за влизане в политиката!) В следвашия момент настоява, че единственото, за което си бил мечтал някога, е да стане баща, така че хайде да си направим шест деца, а той щял да си стои вкъщи и да бъде съпруг-домакиня.
