— Хей, изглеждащ ми бледа. И тези кръгове около очите…
— Телма, миличка, не ми е приятно да разбивам илюзиите ти, но бебетата не се носят от щъркели. Те трябва да се изтръгнат от майчината утроба, а хватката е доста здрава.
Телма я изгледа напрегнато, после — се обърна със същото строго изражение към Дани, който бе заобиколил леглото от другата страна, за да хване Лора за ръката.
— Какво става тук?
Лора въздъхна, примижа от болка като лекичко се помести и каза на Дани:
— Видя ли? Казах ти, че страшно надушва нещата.
— Бременността беше тежка, нали? — настоя Телма.
— Тя беше доста лека — отвърна Лора.
— Тежко беше раждането.
— Нямаше опасност… да умреш, Шейн?
— Не, не, не — възрази Лора и Дани стисне ръката и по-здраво. — Не беше чак толкова драматично. Още от началото знаехме, че ще има известни трудности, но намерихме най-добрия лекар и той се погрижи много. Просто, няма да мога да имам повече деца. Крис ще ни е последното.
Телма изгледа Дани, после Лора и каза тихо:
— Съжалявам.
— Няма нищо — каза Лора и се усмихна насила. — Нали си имаме малкия Крис и той е прекрасен.
Последва неловка тишина. Пръв я наруши Дани:
— Още не съм обядвал и умирам от глад. Ще отскоча до сладкарницата за половин час.
След като Дани излезе, Телма отбеляза:
— Не е чак толкова гладен, нали? Просто разбра, че искаме да си поговорим за женски работи насаме.
Лора се усмихна:
— Той е чудесен човек.
Телма смъкна прегръдката от едната страна на леглото и каза:
— Нали ако се покатеря тук и седна до тебе, няма да ти разместя вътрешностите. Да не вземеш изведнъж да ме залееш с кръв, а, Шейн?
— Ще се постарая да не го направя.
Телма се намести на високото болнично легло и пое с две ръце Лорината ръка.
— Слушай, четох „Шадрак“ — страхотна е. Всички писатели се мъчат да постигнат точно това, но малцина успяват.
— Много си мила.
— Аз съм груба, цинична, твърдоглава кранта. Виж, за книгата ти говоря сериозно. Блестяща е. В нея видях и кравата Боумейн, и Тами. И Буун, детския психиатър. С различни имена, но са те. Уловила си ги отлично, Шейн. Боже, на места така живо възстановяваш всичко, че от време на време тръпки ме побиваха и трябваше да захвърля книгата, за да се разходя на въздух. А на места се скъсвах от смях.
Всеки мускул, всяка става на Лора я боляха. Нямаше сили да се дигне да прегърне приятелката си. Само каза:
— Обичам те, Телма.
— Глиста, разбира се, го нямаше.
— Спестих го за друга книга.
— И мене също, по дяволите. Аз не съм в книгата, въпреки че съм най-колоритният характер, който познаваш.
— Теб съм запазила за отделна книга — увери я Лора.
— Наистина ли?
— Да. Не тази, върху която работя сега, а следващата.
— Слушай, Шейн, най-добре да ме направиш блестяща, защото в противен случай ще те побъркам със съдилища. Чуваш ли?
— Чувам.
Телма прехапа устни и попита:
— Нали ще…
— Да, ще сложа и Рути.
Двете помълчаха, хванати за ръце. Лориният поглед се замъгли от сълзи, но тя успя да види, че и Телма примигва, за да отпъди сълзите.
— Недей. Ще си размажеш сложния пънкарски грим.
Телма вдигна единия си крак.
— Как намираш ботушите — изчанчени или как? Черна кожа, заострени върхове, токове с метални украшения. Изглеждам като ужасен деспот, нали?
— Първото нещо, което си помислих като влезе, беше колко мъже си нашибала с камшик напоследък.
Телма въздъхна и шумно подсмръкна:
— Шейн, изслушай ме, и то внимателно. Твоят талант е може би по-ценен, отколкото смяташ. Ти умееш да улавяш живота и да го предаваш върху белия лист, а когато хората вече ги няма, листът си стои, животът си стои там. Можеш да изразяваш чувства и който и да е, където и да е може да вземе книгата и да изживее същите чувства. Можеш да докоснеш сърцето, можеш да ни напомниш какво значи да си човек в този свят, толкова склонен да забравя. Това е талант, който осмисля живота повече, отколкото на почти всички останали. Затова… да, знам колко ти се иска да имаш семейство… три-четири деца, както ми казваше… и мога да си представя колко ти е мъчно в момента. Но ти имаш Дани и Кристофър и този удивителен талант, а това е толкова много.
Гласът на Лора звучеше несигурно:
— Понякога… толкова ме е страх.
— От какво, миличка?
— Исках голямо семейство, защото… тогава е по малка вероятността да ми отнемат всичките.
— Никого няма да ти отнемат.
— Като имам само Дани и малкия Крис… само двамата… нещо може да се случи.
— Нищо няма да се случи.
— Тогава ще остана сама.
— Нищо няма да се случи — повтори Телма.
— Винаги ти се струва, че нещо ще се случи. Такъв е животът.
Телма се премести, изтегна се до Лора и сложи глава на рамото и.
— Когато каза, че раждането е било трудно… и като те видях как изглеждаш, толкова бледа… изплаших се. Разбира се, в Лос Анжелос имам приятели, но те всички са от шоубизнеса. Ти си единственият човек, който наистина ми е близък, въпреки че не се виждаме често и мисълта, че е могло да…
— Да, ама не е.
— Но е могло. — Телма се изсмя горчиво.
— По дяволите, Шейн, сиракът си остава сирак цял живот, така ли?
Лора я прегърна и я погали по косата.
