— Не сме правили секс от месеци. — Отново умоляваше. — Аз и ти, Меган. Връзката ни се крепи на онова, което направихме върху купчината палта. Съжалявам, много съжалявам, но ми липсваше човешки контакт. Можеш да го разбереш, нали? Някои хора могат да живеят без това. Други не. Тя беше шведка, двайсетгодишна, и си въртеше опашката пред мен. Какво трябваше да направя?
Меган затвори куфара. Нямаше нужда от тези дрехи. Можеха да пътуват с малко багаж. Най-добре. Обърна се към него и опита да му обясни.
— Просто мисля, че е редно да се обичаме. В общи линии ти си добър човек и беше добър приятел въпреки твоята шведка. Но нещата не потръгнаха както трябва от самото начало. Ако двама души имат дете, редно е да се обичат.
После Меган слезе на долния етаж и пое дъщеря си от бавачката.
— Всичко наред ли е? — попита Джак Джуъл.
Какво можеше да каже Кат на баща си? Можеше ли да му сподели, че единствените гащи, в които се побираше, бяха с размерите на цирков купол? Или че заради запека й се струваше, че са й напъхали тапа отзад? Или че се притеснява за така наречените „вагинални сълзи“? Не може да говориш с баща си за тези неща.
— Наред е — отвърна.
— Наистина? Имаш уморен вид.
— Всеки път като реша да подремна, бебето се заема с уроци по салса — усмихна се тя. — Но съм добре. Бебето е добре, така че всичко е тип-топ.
Джак влезе със залитане в апартамента, натоварен с торбите с покупки за бебето. Разтовариха ги на малката масичка и заразглеждаха с усмивка умалените копия на дрехи за възрастни, като джинсовото яке с избродираните хипарски цветя, маратонките „Найки“ колкото кибритени кутийки и бойните камуфлажни панталони като за кукла. Сърцето на Кат натежа, защото моментът изискваше повече хора. Двамата с баща й не бяха достатъчни, за да се порадват на бебешките дрешки.
— Добре ли си, скъпа? — попита Джак, а хубавото му старо лице придоби загрижено изражение.
Тя кимна и прие носната кърпичка. Май баща й беше последният мъж на земята, който носеше носна кърпичка. Виж го само! Кат се усмихна на сакото и вратовръзката му. Обичаше го заради официалните дрехи, които беше облякъл за посещението в апартамента й.
— Много си елегантен, татко. Както винаги.
Той прокара пръсти по коприната на вратовръзката.
— Хана се опитва да ме накара да се поотпусна малко. Да се обличам повече с дрехи… ами като тези. — Той посочи модерните бебешки дрешки. — Вероятно бебето може да ми даде няколко модни съвета.
— Харесвам стила ти — каза Кат. — Единственият англичанин, който не притежава бейзболна шапка.
Джак театрално потръпна.
— Не мога да понасям тези пущини. С тях приличам на дядото на Еминем.
Кат се засмя. Дъщерите му всеки път се удивляваха как можеше да се облича като Едуард VIII и въпреки това винаги измисляше на място съответната реплика от съвременната поп култура.
— Как е Хана? Все още сте заедно, нали?
Той се почувства неудобно.
— О, да. Заедно сме.
— Хана ми харесва. — Тонът на Кат беше безпристрастен. — Приятна е.
— Да. Аз самият я харесвам. Много. Тя е много специално момиче. Исках да кажа… жена.
Кат наблюдаваше внимателно баща си. Вече започваше да загрява.
— Ами това е много хубаво, татко.
Той кимна. Като че ли събираше смелост да поиска одобрението й. Щеше ли да го поиска от Меган и Джесика? Иди само от нея?
— Чудя се какво би казала, ако се оженим?
Кат не знаеше какво да каже. След развода в живота на баща й винаги беше имало жени. Много жени. Знаеше го. Но през последните двайсет и пет години беше свикнала с мисълта, че той никога няма да се ожени повторно.
— Ако смяташ, че така ще си по-щастлив, татко — отговори, като подбираше внимателно думите си. — Не ни натресе мащеха, докато растяхме, и винаги ще ти бъдем благодарни. Но сега не сме ти на ръцете. Заслужаваш да бъдеш щастлив.
— Хана ще ме направи щастлив.
— Обаче… не, не ми влиза в работата.
— Кажи.
Тя се наведе към него и почувства как бебето се размърда.
— Не се ли страхуваш, че историята ще се повтори? Това не те ли плаши? Първата ти съпруга те напусна. Ами ако и втората постъпи по същия начин?
Той сви рамене.
— Човек трябва да поеме риска. Всеки път поемаш риск. Ако всеки път се страхуваме, че ще бъдем наранени и унизени, никога няма да сме в състояние да обичаме някого.
Кат се усмихна, докато сгъваше дрешките на бебето. Той ще изглежда като малък мъж. Още преди да проходи.
— Ти си по-смел от мен — каза на баща си.
Джак Джуъл я погледна невярващо.
— Няма по-смел човек от теб, Кат.
Тя се изсмя и поклати глава.
— Вярно е — настоя той. — Спомням си как веднъж се прибрах от снимки, когато ти беше на около дванайсет години. Година, година и нещо, след като майка ти си отиде. Джесика и Меган били на улицата. Някакви момчета ги тормозели. Подигравали се на Джеси.
— Спомням си — каза Кат. — Джесика носеше поличката си от балета. Беше се облякла като балерина и плачеше. Мислела си, че другите деца ще се впечатлят от поличката й.
