— Жалко, че завърши с равен резултат. Сега няма да знаем кой от двамата е по-добър, нали така, Ваше височество?
— Харесвате ми, мистър Струан. Бих желал да бъдем приятели. Може да е от взаимна полза и за двамата.
— Би било чест за мен да помогна с каквото мога.
Сергеев се засмя и белите му зъби блеснаха.
— Има достатъчно време. Едно предимство на Азия пред Европа е, че тя цени времето. Семейството ми е от Караганда. Това е откъм тази част на Урал, така че отчасти аз съм азиатец. Ние сме казаци. Някои хора ни наричат „косаци“.
— Не разбирам. Урал?
— Това е планинска верига, която пресича континента от Арктика до Каспийско море. Тя разделя Русия на западна и източна.
— Много малко зная за Русия… или Европа.
— Трябва да дойдете в Русия. Останете при мен шест месеца и нека бъда ваш домакин. Ще видите много неща — градове… и океан от трева. Може да извлечете полза. Огромни пазари за чай, коприна и всички видове търговски стоки. — Очите му блестяха. — А най-красивото нещо са жените!
— Тази седмица имам малко работа, но може би другата.
— Хайде да не се шегуваме, а да бъдем сериозни. Моля ви да помислите. Другата година, по-следващата. Мисля, че е много важно — за вас, вашата страна и бъдещето. Русия и Британия никога не са воювали една срещу друга. Били сме съюзници векове наред и еднакво сме се опълчвали против Франция — наш исторически враг. Русия има големи резерви от земя и милиони силни хора. Вие разполагате с малко земя, затова се нуждаете от империята и ние ви разбираме. Вие владеете моретата и това е разбираемо. Притежавате изключителна индустриална мощ и богатство, което я създава. Ние сме много доволни от това. В същото време ние имаме търговски стоки и начини да ги пласираме, защото разполагаме с пазари. Но имаме също и стоки, които бихте могли да използвате вие — суровини, от които се нуждаете за невероятните ви машини, и храни за изумителния ви народ. Заедно ние ще бъдем непобедими. Заедно ще можем да се справим с Франция. И със Свещената Римска империя, с Прусия, с турските неверници и ще можем да запазим мира. За да растем и процъфтяваме за благото на всички.
— Да — каза Струан също така сериозно. — Аз съм за същото. Но вие говорите от национална гледна точка, от историческа точка. Това не е практично. Не мисля, че ще трябва да обвинявате французите за амбициите на кралете. И да оправдавате покръстването на турците с употреба на насилие. На обяда казах какво мисля. От интернационална гледна точка, без контрол над кралете… или кралиците, винаги ще има войни. Негово превъзходителство го каза много добре. Кралете и всички други деспоти проливат кръвта на невинни хора. Практически аз не мога да направя почти нищо. Моите пълномощия не са в национален мащаб и както ви е известно, нямам власт в Парламента.
— Но що се отнася до Азия, мнението ви се зачита. А аз имам голямо влияние в Санкт Петербург.
Струан дръпна дълбоко от цигарата.
— Какво търсите в Азия?
— Какво търсите в Китай?
— Търговия — отвърна веднага Струан, но много предпазливо, за да не разкрие истинската цел. „Има огромна разлика между Азия и Китай“ — помисли си той.
— Мога например да се погрижа „Ноубъл хаус“ да получи изключително право да стане вносител на чай за цяла Русия. А обратно да изнася всичките кожени и зърнени произведения на Русия.
— В замяна на какво? — попита Струан, зашеметен от щедростта на предложението. Такъв монопол би означавал милиони. А такава власт би му осигурила важна позиция в английските политически кръгове и огромен авторитет.
— Приятелство — каза Сергеев.
— Тази дума е многозначна, Ваше височество.
— Тази дума има само едно значение, мистър Струан. Разбира се, един приятел може да помогне по много начини.
— Каква специална помощ бихте очаквали специално в замяна на едно специално търговско споразумение с нашата страна?
Сергеев се разсмя.
— В една вечер обсъдихме доста специални въпроси, мистър Струан. Но въпросът заслужава да се обмисли и вземе под внимание. Също така да се обсъди във време, специално определено за целта, какво ще кажете? — Погледът му се зарея над пристанището, покрай корабите и се спря на континента. — Трябва да дойдете в Русия.
— Кога искате преводът да е готов, Ваше превъзходителство? — Хорацио вдигна глава от документа, който Лонгстаф му бе подал.
— Когато кажете, приятелю. След няколко дни например. Но над английските думи сложете китайски йероглифи, а?
— Ще го адресираме ли до някого?
— Не. Просто ми го върнете. Това, разбира се, е тайна.
Лонгстаф излезе, доволен от начина, по който се развиваше планът му. В писмото се казваше: „Негово превъзходителство, английски капитан и търговски надзирател, желае да закупи петдесет фунта черничеви семена или хиляда фиданки, които да бъдат доставени при първа възможност.“ Когато Хорацио се върнеше обратно с превода, той само щеше да замени думата „черничеви“ с „чаени“. Щеше да го направи сам — китайският йероглиф на чая се изписваше на всяка кутия за износ. После щеше да почака и да го предаде на доверен човек.
