Застанал сам, Хорацио прочете писмото. Защо ли му бяха на Лонгстаф черници? В Южна Франция имаше десетки хиляди дървета и копринени буби, така че щеше да бъде много по-лесно да си достави семена оттам. Но не и от Китай. Нима Лонгстаф планира да посади плантации от тези дървета тук? Но защо са му петдесет фунта? Това е фантастично количество, а и той не е градинар. И защо наблегна на думите „Разбира се, това е тайна“?
— Хорацио?
— О, здравейте, Джордж. Как сте?
— Благодаря, добре.
Хорацио забеляза че Глесинг се поти и се чувства неловко.
— Какво има?
— Нищо. Просто това, че, хм, идва момент в живота на всеки човек, когато той трябва да… хм… среща някого, който… не се изразявам както трябва. Става дума за Мери. Искам да се оженя за нея и съм дошъл да искам съгласието ви.
Хорацио се овладя с мъка и каза това, което бе решил предварително да каже. Много ясно забеляза отношението на Глесинг към Мери тази вечер и си спомни израза на лицето му. Мразеше Глесинг, че се бе осмелил да усложни живота му и този на Мери и че има нахалството да помисли и за миг, че тя ще го хареса.
— Много съм поласкан, Джордж. Мери също ще бъде поласкана, но не смятам, че тя, ъ-ъ, е готова за женитба.
— Разбира се, че е. Освен това мога да й предложа добри перспективи. Дядо ми ще ми остави имението. Ще бъда богат, освен това има много добри изгледи за служебното ми положение. Аз…
— Почакайте, Джордж. Трябва да обмислим внимателно нещата. Говорихте ли с Мери?
— Господи, не! Първо исках да разбера какво мислите вие.
— Тогава защо не оставите този въпрос изцяло на мен? Нямах представа, че намеренията ви са сериозни. Боя се, че трябва да проявите търпение. Винаги съм си представял, че Мери е много по-млада, отколкото е в действителност. Тя, разбира се, още не е навършила нужната възраст — добави той нехайно.
— Значи вие не възразявате по принцип.
— Разбира се, но никога не съм мислил, че… Слушайте, след време, когато стане пълнолетна, сигурен съм, че ще приеме вашето предложение с радост.
— Смятате, че ще трябва да чакам, докато тя стане на двайсет и една години?
— Вижте какво, аз се грижа единствено за нейните интереси. Тя е едничката ми сестра и… ние сме много близки. Откакто баща ни умря, аз съм се грижил за нея.
— Да — промълви Глесинг с чувството, че е смазан. — Много почтено от ваша страна, че изобщо се съобразявате с мен. Тя е… мисля, че е чудесна!
— Все пак най-добре ще е да проявим търпение. Бракът е такава важна стъпка. Особено за човек като Мери.
— Да. Точно така. Аз не бързам, да, хм, но бих желал да получа официален отговор. Не може без планове, нали?
— Разбира се, да пием за бъдещето.
— Дявол го взел! — извика Брок, когато Горт се приближи до него.
— Струан е заел всеки скапан фут товарно пространство извън нашите кораби! Кога са успели да го сторят? Тази сутрин? Не е възможно!
— Изглежда, научил е предварително. Но и това е невъзможно!
— Е, няма значение, дявол го взел! — Беше доволен, че вече негов кораб препуска към Манила. Не знаеше обаче, че корабът на Струан го е изпреварил с много часове. — Танцът беше чудесен, нали?
— Кълъм хареса много нашата Тес, татко.
— Да. И аз го забелязах също. Време й е да се прибира.
— Но не преди да се проведе конкурсът. — Очите на Горт се впиха в баща му. — Един брак между тях двамата ще ни бъде много изгоден.
— Никога, по дяволите! — Брок сви устни и лицето му почервеня.
— А аз казвам „да“, по дяволите! Чух един слух от наш португалски чиновник, който го чул от Струанови, че тай-панът се връща в Англия след половин година.
— Какво?
— Заминава завинаги.
— Не вярвам.
— Когато дявола го няма, кой ще бъде тай-пан? Роб ли? — Горт плю. — Ние ще смелим Роб. Преди търга бях готов да се обзаложа, че ще стрием Кълъм на прах. Сега не съм сигурен. Но ако Тес стане негова жена, тогава ще създадем Брок — Струан и компания. След Роб Кълъм ще стане тай-пан.
— Дърк никога няма да замине! Никога! Ти си полудял! Само защото Кълъм е танцувал с нея, не означава…
— Добре запомни, татко — прекъсна го Горт. — Един ден Струан ще напусне Азия. Всички знаят, че иска да влезе в Парламента. А и ти искаш да се оттеглиш. Някой ден.
— Имам много време дотогава, дявол го взел!
— Да, но все пак някой ден ще се оттеглиш. Тогава аз ще стана тай-пан. — Гласът на Горт вече не беше груб, а спокоен и решителен. — Аз ще стана тай-пан на „Ноубъл хаус“, а не на някоя второстепенна къща. Кълъм и Тес ще ми го извоюват.
— Дърк никога няма да замине — каза Брок и почувства омраза към сина си, защото му намекна, че ще успее там, където той се бе провалил. Знаеше, че ще трябва да предаде юздите след време. Но не скоро, по дяволите, тъй като без къщата и без да е тай-пан на Брокови, той щеше да увехне и да умре. — Какво те кара да мислиш, че компанията ще се казва Брок — Струан? Защо не Струан — Брок, а теб да изхвърли?
— Не се безпокой, татко. Докато сте ти и Струан, битката ще бъде подобна на днешната. Вие сте еднакво силни, еднакво хитри. Но аз и Кълъм ще бъдем различни.
— Ще си помисля върху твоите думи. После ще реша.
