— Да. Ужасен късмет — обади се Глесинг. През последните седмици бе особено впечатлен от Струан. Дявол да го вземе, всеки един от Кралската флота — всяка напудрена маймуна, участвала в Трафалгарската битка — заслужава най-голямо уважение. Когато Кълъм му каза за баща си, той веднага го попита: „В кой кораб е служил?“ и остана учуден от отговора на Кълъм: „Не зная. Не попитах.“ Чудеше се дали тай-панът е служил с баща му. Беше на върха на езика му да попита, но не посмя, защото Кълъм бе споделил това насаме. — Безкрайно съжалявам, тай-пан.
— Благодаря. Как вървят вашите работи?
— Благодаря, добре. Всъщност имам ужасно много работа.
— Би било разумно да се пуснат дълбоководни щурмови котви на големите кораби.
Вниманието на Глесинг изведнъж се изостри.
— Да не би да подушвате приближаваща буря?
— Не. Но сега е сезонът на тайфуните. Някога подраняват, а друг път закъсняват.
— Благодаря за предложението. Още днес ще се разпоредя.
„Колко умно — помисли си Глесинг. — Човекът понася стоически трагедията си. Освен това е един от най-умелите моряци. Мери има много високо мнение за него, с което не мога да не се съобразя. По негова инициатива се проведе акцията против Кантон само няколко дни, след като тези диваци дръзнаха да опожарят Селцето. Къде е гледал адмиралът, по дяволите?! Защо този глупак не ми върне кораба? Дали да не се осмеля да помоля тай-пана за ходатайство?“
— Ще тръгнете ли с корабите?
— Не зная. — Струан погледна към Хорацио. — Кога се върнахте, младежо?
— Снощи, тай-пан. Негово превъзходителство ме изпрати да го представлявам на погребението. Имам честта да ви изкажа моята почит. Ще се върна обратно с първия кораб.
— Много мило от негова и от ваша страна. Предайте му, ако обичате, моите поздрави.
— Много се интересуваше от състоянието на Негово височество.
— По-добре е. Намира се на борда на „Чайна клауд“. Защо не го посетите? Мисля, че тазовата му кост е увредена, но е още много рано да се каже. Довиждане, Мери.
Той отново вдигна шапка и се отдалечи заедно с Кълъм. Струан си мислеше за Мери. „Предполагам, че иска да ми каже нещо за децата. Дано не е нещо лошо. Какво се е случило с Хорацио и Глесинг? Изглеждат така напрегнати и неспокойни.“
— Да ви изпратя ли до хотела, мис Синклер? — попита Глесинг. — Може би ще дойдете двамата да обядвате с мен на пристанището?
— С удоволствие, скъпи Джордж — отвърна Мери, — но Хорацио няма да може да дойде с нас. — И преди Хорацио да успее да каже нещо, тя добави тихо: — Моят скъп брат ми предаде, че официално сте поискали ръката ми.
Глесинг трепна.
— Аз, ъ-ъ, да, наистина. Надявам се, че ъ-ъ… да.
— Искам да ви кажа, че съм съгласна.
— Господи! — Глесинг взе ръката й и я целуна. — Кълна се в Бога, Мери, в Лорд Хари, о, Божичко! Кълна се… — Той се обърна да благодари на Хорацио и радостта му се стопи. — Какво се е случило, по дяволите?
Хорацио бе втренчил зъл поглед в Мери. Усмихна се принудително, но не отвърна очите си.
— Нищо.
— Не одобряваш, така ли? — попита Глесинг със свито гърло.
— Да, разбира се, че одобрява. Нали, скъпи братко? — намеси се Мери.
— Но ти не си… ти си още твърде млада и…
— Въпреки всичко си съгласен, нали? И ще се оженим три дни преди Коледа. Ако това ви устройва, Джордж.
Глесинг потръпна от откритата враждебност между сестрата и брата.
— Удовлетворява ли ви това, Хорацио?
— Сигурна съм, че тай-панът ще погледне благосклонно на твоето съгласие, Хорацио. — Мери бе доволна, че се реши да се омъжи за Джордж. Сега трябваше да се отърве от бебето. Ако Мей-мей не можеше да й помогне, щеше да поиска от тай-пана услугата, която й дължеше. — Аз приемам, Джордж — каза тя предизвикателно и протегна ръка, като се мъчеше да скрие страха си.
— Проклети да сте и двамата! — извика Хорацио и се отдалечи.
— Какво, за бога, се е случило с него? Значи ли това, че е съгласен? Или не е? — попита раздразнено Глесинг.
— Одобрява, скъпи Джордж. Не се безпокойте. И моля да ме извините, че бях толкова рязка, но исках да уредим нещата още сега.
— Не, няма защо, Мери. Нямах представа, че брат ви е така настроен против този брак. Да бях помислил малко, сигурно нямаше да действам така прибързано.
Радостта, че Мери го е приела, бе помрачена от болката, изписана на лицето й. И от разяждащия го гняв, че не е заминал с корабите. По дяволите адмирала! Чумата да ги тръшне проклетия бряг и Синклер. Как съм могъл да харесвам това мръсно копеле, дявол го взел! С какво право се държи така грубо?
— Радвам се, че останахте тук, Джордж — чу я да казва.
Видя я как изтри няколко сълзи и радостта му се върна. Без тази сухопътна работа той не би могъл да прекарва толкова време с Мери. Благославяше късмета си! Тя го искаше и само това бе от значение. Той й подаде ръка.
— Стига сълзи. Това е най-хубавият ден в живота ми. Да отидем да обядваме и да го отпразнуваме. Ще вечеряме също заедно. Отсега нататък няма да се разделяме ни на обяд, ни на вечеря. Следващия месец ще обявим годежа. Отсега нататък аз ще се грижа за вас. Ако някой ви обезпокои, ще отговаря пред мен, кълна се!
