После започна да навива внимателно часовника с голям ключ.
— Навивате този часовник трийсет и три пъти.
— Защо го правите вие, а не някой от офицерите? — попита Кълъм, без особено да го интересува отговорът.
— Това е задължение на капитана. Едно от задълженията. Навигацията е тайнство. Ако всеки моряк на борда владее навигацията, ще има непрекъснато бунтове. Добре е, че само капитанът и неколцина от офицерите умеят това. Без тях моряците са безпомощни и загубени. Ние държим хронометъра заключен тук за безопасност. Нали е красив? А направата? Изработен от блестящи английски умове и сръчни английски ръце. Показва точно лондонско време.
Кълъм усети, че му прилошава от задухата в коридора. Чувството бе примесено със страх от Орлов и от приближаващата битка.
Но той се овладя и реши да не се оставя на капитана да го предизвиква и да се опита да не обръща внимание на киселата миризма в дъното на кораба, която проникваше навсякъде. Вътрешно се закле, че някой ден ще си разчисти сметките.
— Толкова ли е важен хронометърът!?
— Учил сте в университета и задавате такива въпроси! Без този красавец сме загубени. Чували ли сте за капитан Кук? Той пръв го е използвал преди шейсет години и доказал неговата полза. Преди това не сме могли да определяме географската дължина. Но сега, като имаме лондонското време и секстана, знаем с точност до една миля къде се намираме. — Орлов затвори отново капака и стрелна Кълъм с поглед. — Знаете ли как се работи със секстан?
— Не.
— Ще ви покажа, когато потопим джонките. Смятате ли, че можете да бъдете тай-пан и да ръководите от сушата? А?
Чу се шум от тичащи стъпки по палубата и почувстваха как „Чайна клауд“ се понесе още по-стремително по вълните. Тук, долу, целият кораб сякаш оживя и затрептя. Кълъм облиза сухите си устни.
— Можем ли да потопим толкова много джонки и да избягаме?
— Ако не можем, ще плуваме. — Малкият човек се ухили на Кълъм.
— Някога да сте претърпявали корабокрушение или да са ви потапяли?
— Не. Не мога да плувам.
— Ако си моряк, по-добре е да не знаеш да плуваш. Плуването само удължава неизбежния край, ако ти е дошло времето и ако морето те иска. — Орлов провери дали веригата е здрава. — Трийсет години съм бил по моретата и не мога да плувам. Повече от десет пъти са ме потопявали от китайските морета до Беринговия пролив, но винаги съм намирал било рейка, било лодка. Някой ден морето ще ме грабне. Когато удари часът — каза той и намести желязото на китката си. — Бих се радвал да съм сега на пристанището.
Кълъм го последва по мостика с чувство на облекчение.
— Изглежда, не вярвате на моряците си.
— Капитанът вярва на кораба и само на кораба си. И на себе си, разбира се.
— Вярвате ли на баща ми?
— Той е капитанът тук.
— Не разбирам.
Орлов не отговори. Провери платната на квартердека и се начумери. Твърде много платна в опасна близост до брега. Толкова непознати рифове, а и намирисва на буря. Редиците от джонки отпред напредваха в полукръг, неумолими и безшумни, вече на две мили от тях.
Корабът беше разпънал всички платна освен все още зарифените гротове и целият му корпус туптеше радостно. Радостта се предаде на екипажа. Когато Струан заповяда да отпуснат рифовете, моряците се хвърлиха към такелажа и с песни разгънаха платната, забравили среброто, което им бе взело ума. Корабът се люшна, набра скорост и водата наоколо закипя.
— Мистър Кудахи. Поемете вахтата долу и качете горе оръжия.
— Слушам, сър!
Кудахи, първият помощник-капитан, бе червенокос ирландец с игриви очи и позлатена халка на ухото.
— Дръж курса! Вахта на палубата! Приготви топа! Зареди!
Хората се втурнаха към топовете, търкулнаха ги от местата им, заредиха ги с гюллета и после отново ги върнаха обратно.
— Разчет номер три получава право на допълнителна глътка ром! Разчет осемнайсет ще чисти трюма!
Чуха се радостни възгласи и ругатни.
Този обичай бе въведен от Струан преди много години. Когато се готвеха за бой, оръдейният разчет, приготвил пръв оръдието, получаваше награда, а останалият на последно място — най-черната работа.
Струан огледа небето и опънатите платна, после насочи бинокъла към огромната военна джонка. Видя, че е снабдена с много топове. На носа имаше фигура на дракон и флаг, който не можеше да се различи от това разстояние. На палубата се тълпяха множество китайци със запалени факли.
— Пригответе варелите с водата! — заповяда Орлов.
— За какво са те, татко? — попита Кълъм.
— За да гасим огъня, момче. На джонките се виждат горящи факли. Положително има огнехвъргачки и димки. Димките се правят от черна смола и сяра. Внасят смут, когато се хвърлят неочаквано.
Струан погледна назад. Втората флотилия от джонки вече навлизаше в канала зад тях.
— Прерязаха ни пътя, нали? — попита Кълъм със свито сърце.
