Кълъм засенчи очите си от слънцето и тогава разбра комплимента на баща си. Но се направи, че не го е забелязал. Мислеше си за другата метреса и се чудеше какво представлява тя и как е изглеждала майката на Гордън. Мозъкът му работеше студено, безстрастно, без омраза, но с презрение към слабостта и хаотичните действия на баща си. Стори му се странно, че разсъждава така хладнокръвно.
— Какво ще прави Брок със среброто? Непрекъснато ще го нападат пирати, докато то е у него.
— Ще трябва да ни помоли да вземем малко обратно. Срещу документи. Веднага ще го направим. И при по-малка лихва при това. Кажи на Роб да се разпореди.
— Тогава ще започнат да нападат нас.
— Възможно е. — Струан наблюдаваше как „Блу клауд“ бавно се движеше срещу вятъра в посока между Лан Тао и Хонконг. — Щом се върне „Чайна клауд“, аз ще замина. Ще отида с експедиционния корпус и няма да се върна в Хонконг до деня преди бала.
— Защо?
— За да ти дам време да свикнеш с нашата вражда. Ще ти е нужно да се упражняваш. Ти и Роб трябва да започнете да строите. Плановете са вече готови. Освен за Грейт хаус. Аз ще реша какво ще правим с него. Започни строеж на черква на могилата. Накарай Аристотел да начертае плановете. Плати му една десета от това, което ти поиска първоначално. Ти и Роб трябва да свършите всичко сами.
— Да, тай-пан! — каза Кълъм. Тай-пан. Не татко. И двамата чуха пълнената с решителност дума. И я приеха.
— Построй къщата ми в предградието — парцел седемнайсети, плановете са у Роб. След три седмици трябва да е готова, със засадена градина и оградена със стена, висока стена.
— Това е невъзможно.
— Каквото и да струва. Набери сто, двеста строители, ако е необходимо. Обзаведена и с ландшафт, според плана. Искам след три месеца постройките ни да са готови.
— Тук има работа най-малко за десет месеца. Година или повече.
— Да. Затова ще използваме повече хора. И ще свършим по-рано.
— Защо да бързаме?
— А защо не?
Кълъм погледна към морето.
— Ами балът?
— Ти ще уредиш всичко. С Роб и Чен Шенг — нашия компрадор.
— И Роб ли? Той не бива ли да знае, че нашата вражда е престорена?
— Ти ще решиш това. Можеш да му кажеш в деня на бала. Ако искаш.
На хоризонта се появи „Чайна клауд“.
— Сега можем да тръгваме — каза Струан.
— Добре.
Струан постави чашите и останалата храна обратно в торбата.
— Изпрати тук тайно няколко човека, за да наблюдават през деня.
— Какво да наблюдават?
— Корабите. Оттук се забелязват четири до пет часа преди пристигането им. Особено пощата. Тогава ще изпращаме бърз катер да я пресреща и да прибираме писмата си преди другите.
— А после?
— Ще изпреварваме всички. За четири часа можем да извършим много покупки и продажби. Да знаеш четири часа преди другите, може да се равнява на разликата между живота и смъртта.
Уважението на Кълъм към баща му порасна. „Много е умен“ — помисли си той. И докато погледът му се рееше на запад към големия остров Лан Тао, изведнъж извика:
— Гледай! — и посочи малко на юг от него. — Вижда се пушек! Един кораб гори!
— Погледът ти е остър, момче — каза Струан и извъртя бинокъла. — Господи! Това е параход!
Корабът беше черен и тесен, грозен и с остър нос. От късия му комин извираше пушек. Имаше две мачти и корабен такелаж, но нямаше платна и отровният пушек се разнасяше от вятъра, а от зад се вееше червен флаг.
— Виж този изтърбушен смърдящ изрод от Кралската флота!
Злите думи разтърсиха Кълъм.
— Какво има?
— Проклета желязна курва — ето това има! Виж как пуши!
Кълъм погледна през бинокъла. Корабът му изглеждаше напълно безобиден. Беше виждал няколко подобни преди това. Вече от десет години ирландските пощенски служби използваха параходи. Виждаха се двете големи гребни колела от лявата и от дясната страна, кълбата от пушек и пенливата диря. На палубата имаше топове. Много топове.
— Не виждам нищо нередно.
— Погледни дирята! И носа! Движи се срещу вятъра, Господи! Плува на изток! Срещу вятъра! Виж го! Изпреварва „Блу клауд“, сякаш той е само скапан бриг в ръцете на скапани маймуни, а не един от най-хубавите кораби на земята!
— Но какво лошо има в това?
— Всичко е лошо. Сега в Ориента се появи параход. Той извърши невъзможното. Това желязно механично изобретение на Стивънсън, тази гнусна проститутка е плавала от Англия дотук напук на цялото отвращение на морето и презрението на вятъра. Щом един е могъл, значи ще могат и хиляди. Това значи прогрес. И началото на нова ера! — Струан вдигна празното шише от вино и го разби в една скала.
— Това ще трябва да използваме след двайсет-трийсет години. Това разложено подобие на кораб, мътните го взели!
— Да, грозно е, когато го сравниш с платноход. С „Блу клауд“. Но да можеш да плаваш срещу вятъра, да забравиш за него, значи да си по-бърз, по-икономичен и…
