Кълъм се отдалечи. Струан почти не забеляза това. Отново започна да се безпокои за Мей-мей. Притесняваше се също за Сара и Роб. Но Лайза Брок бе най-добрата акушерка в Азия и ако имаше нужда от помощ, Сара щеше да я получи.
Приближи се Шиваун и му поднесе чаша бренди. Не каза нито дума, само положи ръката си в неговата. Знаеше, че няма нужда от думи. В такъв момент бе най-добре да мълчат. „Мисли колкото си искаш, но не задавай въпроси. Защото и най-силният се нуждае от време на време от мълчаливо съчувствие и от търпелива топлота.“ И тя зачака, докато присъствието й го обгърна.
Струан пиеше питието си бавно. Очите му обходиха тълпата и видяха, че всичко е наред: навсякъде цареше веселие, трепкаха ветрила, блестяха саби. Брок се беше вдълбочил в частен разговор с ерцхерцога. Слушаше и от време на време клатеше глава, погълнат от темата. Дали Сергеев предлагаше лиценз и на него? Мери беше застанала до Глесинг и си вееше с ветрилото. „Там нещо не е наред — каза си той. — Тес, Кълъм и Горт се забавляват. Това е добре.“
Чак след като изпи брендито и се почувства отново добре, Струан наведе поглед към Шиваун.
— Благодаря — каза й той и веднага сравни Мей-мей и Шиваун: едната — смешна в европейската си рокля и прическа, а другата съвършена. — Ти си така красива и внимателна.
Гласът му бе мрачен и тя заключи, че нещо се е случило между него и метресата му. „Няма значение“ — помисли си тя и протегна съчувствено ръка.
— Сега съм добре — каза й той.
— Мистър Куанс идва насам — предупреди го тя тихо. — Време е за конкурса.
Светлозеленият цвят в очите му помръкна.
— Ти си не само красива, Шиваун, но и умна.
Беше почти готова да му благодари, но не каза нищо и само леко помръдна ветрилото си. Тя почувства, че алкохолът, тишината и съчувствието — и преди всичко липсата на въпроси бяха го довели до определено решение.
— А, тай-пан, скъпи приятелю — каза Куанс, като се приближи със светнал поглед и обгърнат от алкохолни пари. — Време е за конкурса!
— Добре, Аристотел.
— Тогава направи съобщението и да почваме!
— Мистър Куанс!
Думите прозвучаха като гръмотевица, която раздра нощта.
Всички се обърнаха стреснати.
От устата на Куанс се изтръгна високо стенание.
Отпред бе застанала Морийн Куанс и очите й го стриваха на прах. Беше висока кокалеста ирландка с лице, подобно на пергамент, голям нос и дебели като пънове крака. Беше на възрастта на Куанс, но силна като бивол, с оловносива коса, завита в небрежен кок. Привлекателна като млада, сега изглеждаше направо мощна с охраненото си тяло, получено от ядене на картофи и пиене на бира.
— Добър вечер, мистър Куанс, милото ми момче — каза тя. — Самият той, слава на Бога!
Тя се затътри тежко през подиума, без да обръща внимание на погледите и на неловката тишина, и застана пред съпруга си.
— Търсех те, момчето ми.
— Така ли? — попита той с тънък фалцет.
— Така. — Тя врътна глава. — Добър вечер, мистър Струан. Много ви благодаря за подслона и храната. Слава богу, че сама успях да спипам тоз несретник.
— Изглеждате добре, мисис Куанс.
— Добре съм наистина, ако може така да се каже. Цяло щастие е, че Свети Патрик изпрати сам някаква местна лодка и ми посочи пътя към това райско кътче. — Тя хвърли укоризнен поглед към Аристотел и той се разтрепера. — Сега ще кажем лека нощ, мили ми съпруже!
— Но, мисис Куанс — побърза да каже Струан, като си спомни за конкурса. — Мистър Куанс има работа, която…
— Ще кажем лека нощ! — изръмжа тя. — Кажи лека нощ, момчето ми.
— Лека нощ, тай-пан — изскимтя Аристотел. Смирено се остави Морийн да го хване за ръка и да го отведе.
След като заминаха, всички избухнаха в смях.
— Дявол да го вземе — каза Струан, — бедният Аристотел.
— Какво се случи с мистър Куанс?
Струан обясни домашните проблеми на художника.
— Вероятно ще трябва да му помогнем — предложи Сергеев. — Този човек определено ми хареса.
— Не е редно да се месим в отношенията между мъж и жена.
— Така е. Но тогава кой ще бъде съдия на конкурса?
— Предполагам, че трябва да съм аз.
Сергеев присви очи.
— Позволете да предложа услугите си като приятел.
Струан го изгледа. После се обърна на пети и тръгна към центъра на танцовата площадка. Оркестрите изсвириха висок акорд.
— Ваше превъзходителство, Ваше височество, дами и господа. Предстои да се проведе конкурс за най-красиво облечена дама тази вечер. Боя се, че нашият безсмъртен художник е зает с други дела. Но Негово височество ерцхерцог Сергеев предложи услугите си да направи избора.
Струан погледна към Сергеев и започна да ръкопляска. Другите подеха аплодисмента и нададоха възторжен вик, когато Сергеев пристъпи напред.
Ерцхерцогът вдигна чантата с хилядата гвинеи.
— Кого да избера, тай-пан? — попита той с половин уста. — Тилмън, Варгас, Синклер? Последната, защото е най-красива? Кажете кой да спечели.
— Вие трябва да избирате, приятелю — каза Струан със спокойна усмивка и се отдалечи.
