Брок също се опитваше да разбере замисъла на Струан, защото положително имаше такъв и той не предвещаваше нищо добро за него и Горт. Инстинктът незабавно му подсказа да забави сватбата. Но се бе заклел пред Бога да им пожелае спокойно пристанище и знаеше, че двамата със Струан, който също се бе заклел, щяха да бъдат обвързани с клетвата.
— Можем да направим съобщението следващата неделя — обади се Струан с цел да наруши тягостната тишина. — Мисля, че ще бъде чудесно да го направим следващата неделя. — После се обърна към Тес. — Какво ще кажеш, момиче?
— О, да, разбира се — отговори тя и протегна ръка на Кълъм.
— Не! — отсече Брок.
— Много е скоро! — озъби се Горт.
— Защо? — попита Кълъм.
— Мислех си за теб, Кълъм — отвърна помирително Горт, — и за тъжната кончина на чичо ти Роб. Ще бъде прибързано и некрасиво. Много некрасиво!
— Лайза, мила — каза Брок тежко, — извинете ни ти и Тес. После ще се съберем да пием порто.
Тес го прегърна бурно и прошепна:
— Моля те, татко.
Четиримата мъже останаха сами. Брок се надигна бавно и намери шише порто. Наля в четири чаши и ги подаде. Струан отпи от виното с вид на познавач.
— Много хубаво порто, Тайлър.
— От трийсет и първа година е.
— Много голяма година за виното.
Последва ново мълчание.
— Ще бъде ли удобно, ако отложим вашето заминаване с няколко дни, мистър Брок? — попита стеснително Кълъм. — Ако е възможно, разбира се. Много ми се иска Тес да види земята и архитекта.
— С опразването на долината, продажбата на земята и всичко друго, сега вече няма да заминем — каза Брок. — Горт и аз няма да заминем. Но Лайза, Тес и Лилибет трябва да отидат в Макао колко то може по-скоро. Там е по-здравословно по това време на годината. И по-хладно. Нали така, Дърк?
— Да. Сега в Макао е много добре — отговори Струан и запали пура. — Чух, че другата седмица ще разследват инцидента с ерцхерцога. — Той погледна изпитателно Горт.
— Това беше нещастие — каза Брок.
— Да — обади се Горт. — Навсякъде стреляха пушки.
— Да — съгласи се Струан. — Точно след като го раниха, някой застреля водача на тълпата.
— Аз го застрелях — каза Брок.
— Благодаря, Тайлър. И ти ли се биеше, Горт?
— Аз бях на носа и направлявах кораба.
— Да — каза Брок. Опитваше се да си спомни дали е видял някой да стреля. Помнеше само, че бе изпратил Горт на носа. — Лош късмет. Тълпите са ужасни и кой може да знае какво ще се случи в подобно време.
— Да — съгласи се Струан. Знаеше, че ако куршумът се окажеше насочен, единственият виновник щеше да бъде Горт, а не Брок. — Наистина лош късмет.
Газените лампи, които висяха от гредата, се люшнаха леко назад с внезапния повей на вятъра. Моряците, Горт, Брок и Струан застанаха мигом нащрек. Брок отвори илюминатора и подуши въздуха. Горт надникна през кърмовите прозорци към морето, а Струан се заслуша в поведението на кораба.
— Нищо няма — заключи Брок. — Посоката на вятъра се промени с няколко градуса, това е всичко.
Струан излезе в коридора да прочете показанията на барометъра. Показваше 29,8, постоянен показател. Налягането на въздуха бе останало почти постоянно в продължение на седмици.
— Стабилно време — каза той.
— Да — отговори Брок. — Но скоро ще се промени и ще трябва да заковаваме летви. Видях, че си пуснал щурмовите котви по-далеч от пристана, в дълбоки води.
— Да. — Струан си наля още порто и предложи шишето на Горт.
— Искаш ли още?
— Благодаря.
— Подушваш ли скорошна буря, Дърк?
— Не, Тайлър. Но обичам да се подготвям своевременно. Глесинг заповяда да бъде подготвена и флотилията.
— По твое предложение ли?
— Да.
— Чух слухове, че ще се жени за сестрата на младия Синклер.
— Имам чувството, че навсякъде се говори за женитба.
— Мисля, че ще бъдат много щастливи — каза Кълъм. — Джордж я боготвори.
— Някак е безсърдечно по отношение на Хорацио — каза Горт, — че сестра му го напуска така неочаквано. Тя е единствената му роднина. Тя също е млада, малолетна.
— На колко години е? — попита Струан.
— На деветнайсет — отговори Кълъм.
Напрежението в каютата нарасна.
— Тес е много млада — обади се Кълъм с болка в гласа. — Не бих искал да й навредя. Макар и, ъ-ъ, можем ли… какво мислите вие, мистър Брок? За женитбата? Другия ли месец да бъде? Всичко, което е най-добро за Тес, ще бъде добро и за мен.
— Тя е още много млада, момче — започна да обяснява Брок — съзнанието му беше замъглено от виното, — но се радвам, че казваш това.
Гласът на Горт бе любезен и спокоен:
— Няколко месеца няма да се сторят много за вас двамата, нали, Кълъм? Следващата година е само след половин година.
— Но януари е чак след седем месеца, Горт — извика Кълъм нетърпеливо.
— Не е моя работа. Това, което е добро за вас двамата, ще бъде добро и за мен. — Горт пресуши чашата си и наля още. — Какво казваш, татко? — попита той, като съзнателно изкара Брок на преден план.
— Ще си помисля за това — каза той, докато разглеждаше чашата си внимателно. — Тя е много млада. Не е прилично да се бърза. Познавате се само от три месеца и…
— Но аз я обичам, мистър Брок — настоя Кълъм. — Три месеца, три години — какво значение има?
