Призори Струан се качи на борда на „Калкута махараджа“, търговския кораб, който щеше да отведе Сара в Англия. Корабът принадлежеше на компания Ост Индия. Щеше да отпътува след три часа и моряците вършеха последните приготовления.
Струан слезе на долната палуба и почука на вратата на каютата.
— Влез — чу той гласа на Сара.
— Добро утро, Сара.
Той влезе и затвори вратата зад себе си. Каютата бе голяма и Удобна. Наоколо се търкаляха играчки, дрехи, торби и обувки. Близо до илюминатора хленчеше в малкото креватче заспиващият Локлин.
— Оправи ли всичко, Сара?
— Да.
Той извади един плик.
— Това е чек за пет хиляди гвинеи. Ще получаваш по толкова на всеки два месеца.
— Много си щедър.
— Парите са твои. Поне това са пари на Роб, не мои. — Той сложи плика върху дъбовата маса. — Аз изпълнявам завещанието му. Писал съм да уредят фонда на тръста, който той искаше, и ти ще получиш акциите. Също така помолих баща ми да посрещне кораба. Би ли желала да останеш в дома ми в Глазгоу, докато си намериш къща, която да ти харесва?
— Не искам нищо твое.
— Писах на банкерите ни да уважат подписа ти, отново по нареждане на Роб, за да получаваш допълнително по пет хиляди гвинеи всяка година. Трябва да разбереш, че си наследница и аз съм длъжен да те посъветвам да внимаваш, защото много хора ще се опитат да отнемат богатството ти. Ти си млада и имаш бъдеще.
— Не са ми нужни съветите ти, Дърк — каза Сара презрително. — Сама мога да се грижа за това, което е мое. Винаги съм го правила. А що се отнася до младостта ми, видях се как изглеждам в огледалото — стара и грозна. И аз го знам, и ти го знаеш. Аз съм изхабена! А ти си живееш живота и настройваш хората един срещу друг. Радваш се, че Роналда е мъртва — тя вече не ти трябва. Сега хубавичко си разчисти пътя за друга. Но за коя? Шиваун? Мери Синклер? Или може би за дъщерята на някой херцог? Ти винаги си летял нависоко. Но която и да е тя, ще бъде млада и богата, а ти ще изцедиш и нея като всеки друг. Ти смучеш кръвта на другите, без да им даваш нищо в замяна. Проклинам те пред Бога и се моля да съм жива, за да плюя на гроба ти!
Детето се разплака жално, но никой не го чу, докато те се гледаха в очите.
— Забрави да кажеш единствената истина, Сара. Цялото ти огорчение идва от това, че се омъжи не за този брат, когото искаше. И затова превърна живота на Роб в ад.
Струан отвори вратата и излезе.
— Мразя истината — изхълца Сара в обгърналата я пустота.
Струан се отпусна мрачно на стола в канцеларията си. От една страна, изпитваше омраза към Сара, от друга страна, я разбираше и се боеше от клетвата ай.
— Наистина ли смуча кръвта на другите — помисли гласно, без да иска. Погледна портрета на Мей-мей. — Да, предполагам, че е така. Не е ли правилно това? А те не ми ли смучат кръвта? През цялото време? Кой греши, Мей-мей? И кой е прав?
Спомни си за Аристотел Куанс.
— Варгас!
— Да, сеньор.
— Как се справя мистър Куанс?
— Много е тъжен, сеньор. Много тъжен.
— Изпратете го тука, моля.
След малко на вратата се появи Куанс.
— Влез, Аристотел. Затвори вратата.
Куанс направи както му казаха, после се приближи и застана жално пред бюрото.
Струан заговори бързо.
— Аристотел, нямаш време за губене. Измъкни се бързо от фабриката и тичай на пристанището. Там те чака сампан. Качвай се на борда на „Калкута махараджа“. Ще отпътува след няколко минути.
— Какво, тай-пан?
— Организирал съм помощ, приятелю. Като се качиш на борда на кораба, вдигни голям шум — махай с ръце и викай, щом като напуснеш пристанището. Нека всеки разбере, че си на борда на „Калкута махараджа“.
— Бог да те благослови, тай-пан. — В очите му загоря отново весела искрица. — Но аз не искам да напускам Азия. Не мога да замина.
— В сампана има дрехи на кули. Можеш да се промъкнеш тайно в лорчата, която е извън пристанището. Подкупих екипажа, но капитанът не знае, така че пази се от него.
— Триста фойерверки! — В миг сякаш Куанс порасна. — Но… но къде ще мога да се крия след това? В Тай Пинг Шан ли?
— Очаква те мисис Фордъринджил. Уредих ти там престой от два месеца. Но ми дължиш парите, които платих за теб, по дяволите!
Куанс метна ръце около врата на Струан и нададе вик, който бе мигновено прекъснат:
— Внимавай, за бога. Ако разбере Морийн, ще превърне живота ни в ад и после никога няма да си замине оттук.
— Вярно — прошепна дрезгаво Куанс и се втурна към вратата. После изведнъж спря. — Пари! Ще ми трябват пари. Можеш ли да ми отпуснеш малък заем, тай-пан?
Струан вече държеше малка кесийка със злато.
— Ето ти сто гвинеи. Ще ги прибавя към сметката ти.
Кесийката изчезна в джоба на Куанс. Аристотел прегърна Струан още веднъж и изпрати въздушна целувка към портрета над камината.
— Десет портрета за най-красивата Мей-мей. С десет гвинеи по-евтино от обичайната ми цена, кълна се! О, безсмъртни Куанс! Обожавам те! Свободен! Божичко, свободен!
Мей-мей разглеждаше нефритената гривна. Приближи я до светлината, която струеше през отворения илюминатор, и придирчиво я огледа. Нямаше грешка — върху нея бяха тънко гравирани стрела и йероглифи, които означаваха: „надежда крилата“.
