— Е, тъй като не разбирам нищо от земя, кантори, пристани, попитах Джордж Глесинг. И Варгас. После, отделно, Гордън Чен. И…
— Защо Гордън?
— Не знам. Просто реших, че е добра идея. Струва ми се, че е много умен.
— Продължавай.
— Е, те всички се съгласиха, че 8, 9, 14 и 21 са най-добрите парцели. Гордън предложи два един до друг, в случай че решим да се разширим. Тогава един пристан ще обслужва две представителства. По предложение на Глесинг помолих капитан Орлов тайно да измери дълбочината недалеч от брега. Каза, че дъното е добро, скалисто, но шелфът е плитък. Ще трябва да отвоюваме земя от морето и да направим пристана доста далеч.
— Кои крайни парцели избра?
Кълъм нервно ги посочи.
— Гордън счита, че трябва да наддаваме за този имот. Това е… това е хълм и… е, мисля, че би могъл да се окаже подходящо място за Голямата къща.
Струан се надигна, приближи се до прозорците на кърмата и погледна хълма през бинокъла. Бе на запад от Тай Пинг Шан, от другата страна на землището.
— Ще трябва да прокараме път дотам, нали?
— Варгас каза, че ако закупим крайни парцели 9А и 15Б, ще получим… той го нарича „право на преминаване“ или нещо такова и това ще защищава собствеността ни. По-късно бихме могли да ги застроим и да ги даваме под наем, ако искаме. Или да ги препродадем.
— Разговаря ли с Брок за това?
— Не.
— С Горт?
— Не.
— С Тес?
— Да.
— Защо?
— Няма специална причина. Обичам да разговарям с нея. Говорим си за много неща.
— Опасно е да говориш с нея за такива неща. Може да ти харесва или не, но си я подложил на изпитание.
— Какво?
— Ако Горт или Брок наддават за 9А или 15Б, ще знаеш, че не можеш да й имаш доверие. Без по-малките парцели хълмът е страхотен риск.
— Тя никога няма да каже — каза нападателно Кълъм. — Това си беше тайно, между нас. Може Брокови да са имали същата идея. Ако наддават срещу нас, това още нищо не доказва.
Струан го погледна изпитателно. После каза:
— Нещо за пиене или чай?
— Чай, благодаря. — Дланите на Кълъм лепнеха. Той се запита дали Тес наистина не е говорила с Горт или Брок. — Къде беше?
— Какво още трябва да бъде решено?
Кълъм се съсредоточи с усилие.
— Има много писма както за теб, така и за чичо Роб. Не знаех какво да ги правя и ги сложих в касата. После Варгас и Чен Шенг оцениха разходите по Хепи вели и… е… аз подписах за среброто. Лонгстаф е платил на всички, както каза. Така че подписах и го преброих. Освен това вчера пристигна човек от Англия на кораба на Сергеев — Роджър Блоър. Каза, че се е качил в Сингапур. Спешно иска да те види. Не пожела да ми каже какво му трябва, но аз… както и да е, оставих го на колектора. Кой е той?
— Не знам, сине — отвърна замислено Струан. Той дръпна шнура на звънеца до бюрото и стюардът влезе. Струан нареди да пратят катер за Блоър. — Това ли е всичко, сине?
— Трупат се поръчки за строителни материали и части за кораби. Трябва да поръчваме нови количества опиум — толкова много неща.
Струан си играеше с чаената чаша.
— Брок даде ли ти вече отговор?
— Днес е последният срок. Покани ме довечера на „Уайт уич“.
— Тес не намеква ли за решението на баща си?
— Не.
— А Горт?
Кълъм отново поклати глава.
— Утре заминават за Макао. С изключение на Брок. Поканиха ме да отида с тях.
— Ще заминеш ли?
— Щом си тук, бих искал. За една седмица — ако каже, че скоро ще можем да се оженим. — Кълъм отпи малко чай. — Трябва да купя мебели и други неща от този род.
— Срещна ли се със Суса?
— О, да, срещнахме се. Земята е прекрасна, а плановете вече са готови. Не можем достатъчно да ти се отблагодарим. Суса ни каза за отделната стая за баня и тоалетна, която си замислил за твоята къща. Ние… ние също го помолихме да ни построи такава.
Струан предложи пура и сам запали.
— Колко време би чакал, Кълъм?
— Не разбирам.
— Да се върна. Морето можеше да ме погълне.
— Не и теб, тай-пан.
— Един ден би могло. Един ден ще го направи. — Струан издуха струйка дим и я загледа как се носи из въздуха. — Ако изобщо отново се случи да замина, без да те предупредя къде отивам, чакай четиридесет дни. Не повече. Или ще съм умрял, или никога няма да се върна.
— Добре. — Кълъм се чудеше накъде бие баща му. — Защо изчезна така?
— Ти защо разговаряш с Тес?
— Това не е отговор.
— Какво още се е случило, откакто заминах?
Кълъм отчаяно се опитваше да разбере, но не успяваше. Уважението към баща му се бе засилило, но все още не можеше да почувства синовна обич. Той с часове бе разговарял с Тес и бе открил неподозирана задълбоченост в нея. Бяха говорили за бащите си, като се опитваха да вникнат в тези двамата, които обичаха, от които се бояха и които понякога мразеха най-много на земята и все пак се втурваха към тях при полъха на опасността.
— Фрегатите се завърнаха от Кемой.
— И?
— Потопили са петдесет-сто джонки. Големи и малки. Очистили са три пиратски гнезда на брега. Може да са потопили У Куок, но може и да не са.
— Мисля, че скоро ще разберем.
— Онзи ден ходих да видя къщата ти в Хепи вели. Пазачите… е, знаеш, че никой не би стоял през нощта… опасявам се, че е разбита а ограбена.
Струан се запита дали са разбили тайната му каса.
— Няма ли добри новини?
