Струан стоеше на квартердека, гол до кръста, силно загорял, с изсветляла от слънцето червено-златиста коса. Той насочи бинокъл към корабите в пристанището. Първо погледна към „Рестинг клауд“. На бизан-мачтата се развяваха сигнални флагчета, които съобщаваха „зенит“ — собственикът незабавно да се яви на борда. „Какво друго бих могъл да очаквам“, помисли си той. Спомни си последния път — преди цяла вечност, — когато бе разчел „зенит“ на „Тъндър клауд“ — мигът, който бе донесъл вестта за толкова много смърт и бе довел Кълъм.
В пристанището имаше повече транспортни кораби от преди. Над всички тях се развяваше флагът на Остиндийската компания. Добре. Подкрепления идваха. Близо до флагмана видя голяма бригантина с три мачти. Над нея се рееше руският флаг, а на кърмата — царското знаме.
Сампани и джонки кръстосваха насам-натам повече от обичайно.
След като подробно разгледа останалите кораби, той се извърна към брега. Дъхът на море приятно се смесваше с мириса на земя. Можа да забележи раздвижване близо до Глесинг пойнт. Множество европейци и тълпи просяци се разхождаха по Куинс роуд. Тай Пинг Шан значително се беше разраснал.
„Лъвът и Драконът“ се вееха над изоставените кантори на „Ноубъл хаус“ и самотната пустота на Хепи вели.
— Четири румба дясно на борд!
— Слушам, сър, слушам — пропя кормчията.
Струан ловко плъзна лорчата успоредно на „Рестинг клауд“. Метна си една риза отгоре и се качи на борда.
— Здравейте — поздрави капитан Орлов. Той прекалено добре познаваше тай-пана, че да го пита къде е бил.
— Здравейте. Сигнализирате „зенит“. Защо?
— По заповед на вашия син.
— Къде е той?
— На брега.
— Моля, пратете да го доведат тук.
— Изпратихме да го повикат, когато влязохте в пристанището.
— Тогава защо го няма?
— Може ли да си получа вече кораба обратно? В името на Тор, Зелено Око, уморен съм до смърт да бъда псевдо капитан. Нека бъда капитан за опиум или за чай или да отплувам за Арктика. Знам петдесет места, откъдето мога да взема кожи — още повече сребро за вашите сандъци. Не искам кой знае колко.
— Имам нужда от вас тук. — Струан се усмихна широко и като че отхвърли години от себе си.
— Можете да се смеете, в името на Один! — Лицето на Орлов на свой ред се изкриви в усмивка. — Вие бяхте в морето, а аз съм прикован към закотвено корито. Приличате на бог, Зелено Око. Да не ви е връхлетяла буря? Тайфун? И защо грот-мачтата е сменена? И фокбомбрамстенга, и флагчетата, и кливера? Има нови фалове, щатове, титове навсякъде. Защо, а? Да не сте изтръгнали сърцето на моя красавец, за да пречистите вашата душа?
— Какви кожи, капитане?
— Тюлен, самур, норка — само кажете какви и ще ги намеря за не човече време, отколкото ми е необходимо да кажа: „Да се провалиш в Хадес дано от моя кораб“ дори и на вас.
— През октомври ще отплавате на север. Сам. Това „удовлетвори ли ви“? Кожи за Китай, а?
Орлов се загледа в Струан и изведнъж разбра, че няма да замине на север през октомври. Тръпка премина през тялото му. Мразеше безпокойството, което му причиняваше шестото му чувство. Какво ли щеше да му се случи между юни и октомври?
— Сега бих ли могъл да получа кораба си? Да или не, пусто да остане? Октомври е лош месец и е много далече. Може ли да получа кораба си сега — да или не?
— Аха.
Орлов се прехвърли отстрани и стъпи на квартердека.
— Да отидем към фок буксира — извика той, махна към Струан и гръмогласно се засмя. „Чайна клауд“ се отдели от кораба-майка и изкусно се промъкна към пристана за бури, далеч от Хепи вели.
Струан слезе долу в каютата на Мей-мей. Тя спеше дълбоко. Той нареди на А Сам да не я буди — щеше да дойде отново по-късно. Качи се на по-горната палуба, където се намираше личната му каюта, изкъпа се, обръсна се и се преоблече. Лим Дин му донесе яйца, плодове и чай.
Врата, та на каютата се отвори и Кълъм се втурна вътре.
— Къде беше? — започна той припряно. — Има да се правят хиляди неща и търгът за земята е днес следобед. Трябваше да ми се обадиш преди да изчезнеш. Всичко е надолу с главата и…
— Нямаш ли навик да чукаш, преди да влезеш, Кълъм?
— Разбира се, но бързах. Извинявай.
— Седни. Какви хиляди неща? — запита Струан. — Мислех, че можеш да се оправиш с всичко.
— Ти си тай-панът, а не аз — отвърна Кълъм.
— Аха. Ами ако не се бях върнал днес, какво щеше да правиш?
Кълъм се поколеба.
— Щях да отида на търга. Да купя земя.
— Споразумя ли се с Брок за кои парцели няма да наддаваме един срещу друг?
Кълъм се почувства неудобно от погледа на баща си.
— Е, донякъде. Споразумението е условно, докато го одобриш. — Той извади една карта и я разтвори на бюрото. Землището на новия град заобикаляше Глесинг пойнт на две мили западно от Хепи вели. Изравнената площ за застрояване бе ограничена от околните планини и ширината й едва ли беше повече от половин миля. Толкова беше и отдалечеността от брега. Тай Пинг Шан се извисяваше над землището и спираше разрастването на изток.
— Това са всичките парцели. Избрах 8 и 9. Горт каза, че те искат 14 и 21.
— Съгласува ли това с Тайлър?
— Да.
Струан хвърли поглед към картата.
— Защо избра два парцела един до друг?
