— Не, отложиха продажбата — каза Роб, като се опитваше да не гледа към писмото.
— Продажбата е утре, татко. Нямаше достатъчно време за оглеждане на парцелите. Така че я отмениха.
Кълъм се олюля, когато корабът се наклони под напора на вятъра. Изправи се и се подпря на бюрото.
— Да отворя ли писмото ти?
— Не, благодаря. Срещнахте ли Брок?
— „Уайт уич“ се върна от Уампоа преди два дни — отговори Роб.
— Аз лично не съм го виждал. Всъщност сега сме във война.
— Да — потвърди Струан. — флотата все още ли е в Хонконг?
— Тук е. Но когато Еликсен пристигна с новините, тя се разгърна и зае бойна позиция. В източния и западния край изпратиха патрули.
— Ще нападнат ли Хонконг?
— Не ставай смешен, Роби.
Роб се бе загледал в дирята на кораба. Дърк изглежда променен — помисли си той. После забеляза бъркотията в каютата.
— Защо има толкова много оръжие тук, Дърк? Какво се е случило?
— Какво е намислил Лонгстаф, Кълъм? — попита Струан.
— Не знам. Видях го само веднъж, и то когато трябваше да взема разрешение за отсрочката.
— Аз също не съм го виждал, Дърк. След това, което писаха за нас във вестника, беше ми трудно да се срещна с много хора. Особено с Лонгстаф.
— Така ли? Какво стана?
— Видях го на следващия ден. Той ме попита: „Честна дума, вярно ли е?“ и когато му казах да, той смръкна от енфието си и рече: „Жалко. Е, много съм зает, Роб. Довиждане“, след което изпи още една чаша порто.
— А ти какво очакваше?
— Не знам, Дърк. Сигурно съчувствие. Или помощ.
— Лонгстаф не уволни Кълъм. Това е в негова полза.
— В момента аз му трябвам, защото няма друг, който да върши работата — обясни Кълъм.
През последните седмици бе започнал да се поправя и не изглеждаше така ужасно блед.
— Мисля, че злорадства, задето фалирахме. Поне — добави той бързо — не аз съм от значение. Исках да кажа, че фалира „Ноубъл хаус“.
— Ако не ние, ще бъде някоя друга компания, Кълъм.
— Да, зная, татко. Исках да кажа, че… ъъ, смятах, че сте близки с Лонгстаф. Той се прекланяше пред теб заради богатството ти. Когато махнем богатството, ти оставаш без нищо. Нямаш потекло, а без него ти си неравностоен. Нямаш и знания. Нищо! Мисля, че това е много тъжно.
— Откъде си се научил да правиш метани до земята?
— Почакай, докато стигнем в Хонконг.
— Какво значи това, момче?
— Ще пристигнем след няколко часа. Сам ще видиш — гласът на Кълъм стана по-рязък. — Отвори писмото, татко!
— Новините ще почакат. Когато ти замина, Уинифред си отиваше. Нима очакваш чудеса?
— Защо не? Молех се да стане чудо.
— Елате с мен долу — каза Струан.
Под люлеещия се фенер в трюма блестяха тайнствено чинно подредени купчинки от сребърни слитъци. Въздухът беше спарен и навсякъде проникваше сладникавата миризма на суров опиум.
— Това е невъзможно! — пошепна Роб и докосна среброто.
— Не знаех, че на света има толкова много сребро, събрано на едно място — възкликна Кълъм поразен.
— Ето го, на.
С трепереща ръка Роб вдигна един от слитъците, за да се увери, че не сънува.
— Невероятно!
Струан разказа как се бе сдобил със среброто. Повтори думите на Джин-куа отначало докрай. Единствено не спомена нищо за споразумението с четирите половинки от монети и петте лака, вложени в хонконгска земя, оставените настрана пет лака и този лак, който бе дал на Гордън Чен. Описа им морската битка с Брок. Не спомена нищо за Мей-мей.
— Мръсен пират! — избухна Кълъм. — Лонгстаф ще обеси и него, и Горт, щом научи.
— Защо? — попита Струан. — Брок не е направил нищо повече от това, което направих аз. Просто се натъкна на мен.
— Но това не е вярно. Мога да докажа, че той…
— Нищо не мога и няма да доказвам. Брок се опита и не успя. Това е всичко. То си е само наша работа.
— Не ми харесва това — заяви Кълъм. — Преднамереното пиратство трябва да се разглежда по съвсем друг начин.
— Ще дойде време и ще си уредим сметките.
— Божичко, спасени сме — промълви едва чуто Роб. — Сега ще провалим всички международни валутни операции. Ще бъдем най-богатата компания в Ориента. Бог да те благослови, Дърк. Ти си невероятен!
Сега бъдещето е сигурно. Роб ликуваше вътрешно. Ще има достатъчно за Сара и нейното разточителство. Мога веднага да се върна у дома. Може би Дърк ще реши нещо друго и няма да замине, няма да се върне и ще забрави Парламента. Край на ядовете. Сега мога да си купя замък и да си живея в мир и спокойствие. Децата ще се оженят и ще живеят добре, ще има за внуци и правнуци. Роди може да завърши университета, да стане банкер и никога да не помисли за Ориента. „Бог да те благослови, Дърк!“
Кълъм също беше изпаднал в екстаз. Главата му бе замаяна. Та това не е просто сребро, а власт. Власт да купува оръдия или гласове и да се издигне в Парламента. Ето отговора на Хартата и на чартистите. Като тай-пан ще мога да използвам силата на цялото това богатство, и то с определена цел. Благодаря, Господи, о, Господи — молеше се той горещо за навременната помощ.
