— Чудесно. Говорих вече с Негово Превъзходителство краля на Йордания. Той, естествено, се направи на много ядосан, че хората от неговото разузнаване са изнудвали ЦРУ с терористичен заговор, за да измъкнат информация за екипа по политическа дестабилизация на Дъркин. Увери ме, че цялата информация, с която разполагат, ще бъде споделена с нас. Райън, бих желал да обсъдите това с генерал Джонсън, който на свой ред ще ме държи в течение.
— Да, сър — отговори кратко Райън.
— Какво още остана? — Президентът прелисти бележките си. — Помолих главния прокурор да ми даде препоръки относно това какво да се направи със Сал Сабатини и онзи Самюъл. Трябва да призная, че не се тревожа толкова за съдебния процес, колкото от факта, че има други като тях, които са в действие. Доктор Уайс, настоявам да насочите вниманието си към „Клуба на плувците“ и останалите програми в сянка на Управлението.
— Разбрано, сър — отвърна Уайс.
— Като стана дума за програмите в сянка на Дъркин, разбирам, че последният член на екипа по дестабилизация, Тара Флеминг, е била задържана от ФБР и е била разпитвана. Очаквам да се срещнете при първа възможност с директора на ФБР и да обсъдите какво ще стане с нея. Което ме довежда до мисълта и за господин Мънро Луис от федералния резерв. Той, по дяволите, трябва да бъде съден за стореното. Шефът по сигурността ще отговаря като негов съучастник. Мисля, че ще е справедливо. Пропуснах ли нещо?
Карлтън повдигна вежда.
— Ще стигна и до вашата молба — отговори президентът на немия му въпрос. Погледна останалите и продължи: — Искам да ви благодаря за това, което свършихте. Иска се голям кураж. Само подобна смелост и саможертва ще доведат тази страна отново до водещото ѝ място в света. Не го забравяйте, когато нещата на седмия етаж в Лангли станат напечени. Защото това неизбежно ще се случи.
— Няма да го забравим — обади се Макгий, докато се изправяше и се ръкуваше с президента. — Благодаря ви, сър.
Райън и Уайс го последваха, стиснаха ръката на президента и се сбогуваха, напускайки Овалния кабинет с Боб Макгий. Харват и Стареца останаха, съсредоточили погледи върху директора на националното разузнаване и президента.
Президентът се обърна към Карлтън:
— Генерал Джонсън сподели с мен какво се е случило в Сомалия и вашата молба да припишем стрелбата и пораженията на Дъркин. Смятам да удовлетворя молбата. Уговорете всичко със служителите от кабинета ми, а аз ще го подкрепя. Ала технически този разговор не се е състоял.
— Разбрано — отвърна Стареца, щастлив, че акцията „Сиена Стар“ ще бъде приключена, а агенцията му ще си получи заплащането.
— Научих също, че сте загубили договора си с Департамента по отбраната и оттогава сте в затруднение.
— Не бих казал, че…
— Точно така е, сър — намеси се Харват, прекъсвайки шефа си.
— Научих също така, господин Харват, че сте работили за предишен президент и сте отбелязали някои сериозни постижения. Какво стана, че следващата администрация не продължи да работи с вас?
— Имахме различни гледни точки, сър.
Президентът се замисли за миг.
— Готов съм да се боря яростно за бъдещето на Америка. Никога не съм го крил. Но преди да се върнем към благосъстоянието и изобилието, смятам, че трябва да се изправим лице в лице с непрогледния мрак и да се подложим на проверка така, както това никога не е ставало в нашата история досега. Когато това се случи, Съединените щати ще се нуждаят от най-добрите и най-умните. Те ще разчистят мрака и ще поемат битката с враговете, които биха искали да ни съсипят — и външните, и вътрешните. Бих искал да мога да разчитам на вашата организация и да бъдете част от тази борба. С някои от реорганизациите, които генерал Джонсън и аз планираме в средите на разузнаването, вярваме, че може да се намери място и за вас. Това представлява ли интерес?
И Карлтън, и Харват отговориха в един глас:
— Да, сър.
— Радвам се да го чуя — заключи президентът и се изправи, давайки знак, че срещата е приключила.
Докато ги изпращаше с бавни стъпки до вратата, той сподели:
— Един мъж, заемал този пост преди години, е казал, че свободата само след едно поколение ще бъде заличена. Тази свобода не я предаваме на децата си по кръвен път. За нея трябва да се борим, да я браним и да им предадем да я продължат, за да не се стигне дотам в годините преди нашия залез да разказваме на тях и на техните деца какво е било, когато хората в Съединените щати са били свободни. — След това стисна ръцете им с думите: — Щастлив съм да знам, че и двамата ще сте до мен в тази борба.
— Обещавам ти, че няма да позволя нищо да му се случи — заяви Харват. — Повярвай ми.
— Казва човекът, който ме излъга, че не може да плува.
Харват се усмихна и я привлече в прегръдката си.
Усети мекотата на топлата ѝ кожа, тялото ѝ прилепваше съвършено към неговото. Целуна шията ѝ под ухото и леко и закачливо я ухапа. Тя тихичко изскимтя и се опита да се откъсне, но не успя. Той здраво я държеше.
