— Значи се споразумяхме. Освен едно последно нещо.
— Заложник.
— Да, милорд. Имате дъщеря, мисля.
— Бетани. — Лорд Титос въздъхна покрусено. — Имам също двама братя и една сестра. Две овдовели лели. Племеннички, племенници, братовчеди. Мислех, че може би ще се съгласите…
— Трябва да е дете от вашата кръв.
— Бетани е само на осем. Мило момиче, вечно усмихнато. Никога не е била на повече от ден езда от замъка ми.
— Защо не ѝ позволите да види Кралски чертог? Негово величество е почти на същата възраст като нея. Ще се радва да си има още един приятел.
— Когото да може да обеси, ако бащата на приятеля го разочарова? — попита лорд Титос. — Имам четири сина. Не бихте ли приели един от тях вместо нея? Бен е на дванайсет и жаден за приключения. Може да ви стане скуайър, ако милорд благоволи.
— Имам толкова скуайъри, че не знам какво да правя с тях. Всеки път, когато пикая, се бият за правото кой да ми държи кура. А вие имате шест сина, милорд, не четири.
— Имах. Робърт беше най-малкият ми, и беше слаб. Умря преди девет дни от разстройство. Лукас беше убит на Червената сватба. Четвъртата жена на Фрей беше Блекууд, но родството не се цени повече от правото на госта в Близнаците. Искам да погреба Лукас под дървото, но Фрей все още не благоволяват да ми върнат костите му.
— Ще се погрижа за това. Лукас най-големият ви син ли беше?
— Вторият ми. Бриндън беше най-големият и мой наследник. После е Хостър. Момче, пристрастено към книгите, опасявам се.
— В Кралски чертог също имат книги. Малкият ми брат ги четеше от време на време. Може би на сина ви ще му е интересно да ги погледне. Ще приема Хостър като наш заложник.
Облекчението на Блекууд бе осезаемо.
— Благодаря ви, милорд. — Поколеба се за миг. — Ако мога да си позволя тази дързост, ще е добре да поискате заложник и от лорд Джонос. Една от дъщерите му. Колкото и разгонен нерез да е, не се е доказал достатъчно мъж да направи синове.
— Имаше копеле, убиха го във войната.
— Нима? Хари беше копеле, вярно, но дали го направи Джонос е по-трънлив въпрос. Русокосо момче, и миловидно. Джонос не е нито едно от двете. — Лорд Титос се изправи. — Ще ме удостоите ли с честта да вечеряте с мен.
— Някой друг път, милорд. — Замъкът гладуваше и Джайм нямаше да спечели, ако открадне храна от гърлата им. — Не мога да се задържам. Речен пад ме чака.
— Речен пад? Или Кралски чертог?
— И двете.
Лорд Титос не се опита да го разубеди.
— Хостър може да е готов за път до час.
Така се оказа. Момчето срещна Джайм при конюшните с навито походно одеяло, метнато на рамо, и вързоп свитъци под мишница. Не можеше да е на повече от шестнайсет, но беше по-висок дори от баща си, почти седем стъпки крака, пищялки и лакти, възлесто дългуресто момче със зализан назад перчем.
— Лорд-командир. Аз съм заложникът ви, Хостър. Хос ме наричат. — Усмихна се широко.
„Да не си мисли, че това е някакъв майтап?“
— И кои те наричат така?
— Приятелите ми. Братята ми.
— Не съм ти приятел и не съм ти брат. — Това изтри усмивката от момчешкото лице. Джайм се обърна към лорд Толос. — Милорд, моля да няма недоразумения по въпроса. Лорд Берик Дондарион, Торос от Мир, Сандор Клегейн, Бриндън Тъли, тази жена Каменно сърце… всички те са разбойници и бунтовници, врагове на краля и на всички негови верни поданици. Науча ли, че вие или вашите хора ги криете, защитавате или им помагате по какъвто и да е начин, няма да се поколебая да ви пратя главата на сина ви. Надявам се, че разбирате това. Разберете и следното: аз не съм Риман Фрей.
— Не сте. — Устата на лорд Блекууд се стегна на тънка черта. — Знам с кого си имам работа. С Кралеубиеца.
— Добре. — Джайм се качи на седлото и обърна Чест към портата. — Желая ви добра жътва и да се радвате на кралския мир.
Не язди дълго. Лорд Джонос Бракън го чакаше край Гарваново дърво, малко извън обсега на добър арбалет. Беше яхнал облечен в броня дестриер и беше надянал броня и ризница, и сив стоманен шлем с гребен от конски косъм.
— Видях, че смъкват знамето с вълчището — каза щом Джайм стигна до него. — Свърши ли се?
— Свърши и оттатък. Прибирай се вкъщи и си сади нивите.
Лорд Бракън вдигна забралото на шлема си.
— Вярвам, че имам повече ниви за садене, отколкото преди да идеш в замъка.
— Копчило, Дървен плет, Медено дърво и всичките му пчелини. — Забравил беше едно. — А, и Хълма на арбалета.
— Мелница — каза Бракън. — Трябва ми и мелница.
— Господарската.
Лорд Джонос изсумтя.
— Е, добре, ще свърши работа. Засега. — Посочи Хостър Блекууд, който яздеше по-назад с Пек. — Този ли ти даде за заложник? Измамили са те. Тоя е слабак. Вода вместо кръв. Не го гледай колко е висок, всяко от момичетата ми може да го счупи като гнил клон.
— Колко дъщери имате, милорд? — попита Джайм.
— Пет. Две от първата ми жена и три от третата. — Като че ли се усети, че може би е казал твърде много, но късно.
— Пратете една от тях в двора. Ще има привилегията да придружава кралицата регент.
Лицето на Бракън помръкна.
— Така ли се отплащате за приятелството на Каменна ограда?
