- Така. Елате с мен.
Макнийл тръгна редом с него.
- Доктор Петрович - каза тя.
Усещането бе също толкова странно, както и когато си мислеше, че е женен. Доктор. Какво друго можеше да направи университетът, освен в първия удобен момент да го удостои с титлата?
- Да?
- Къде отиваме?
- В мазето. И се моли на бога, в който вярваш, да не се озовем над някой от подземните тунели на метрото.
- Мога ли да попитам защо?
- Разбира се. - Стигнаха до асансьора. Той се наведе над количката и натисна бутона, за да извика кабината.
- Добре - каза тя, увивайки кичур коса около пръста си. - Защо?
- Защото каквото и да правех досега, не се получаваше. Но този път ще стане. - Асансьорът звънна и вратата се плъзна встрани. Петрович огледа добре вътрешността на кабината, стисна зъби и вкара масичката. Подир нея избута вътре и студентите и след миг колебание на прага и самият той влезе.
Пресегна се през рамо и натисна с палец бутона за мазето, маркиран с „М". Докато асансьорът се спускаше, двамата го поглед-наха в очакване.
- Каква е масата на Земята? - попита той. След като никой от тях не отговори, той завъртя очи. - Шест по десет на двайсет и четвърта степен килограма. И тази маса поражда незначителното ускорение от 9,8 метра в секунда на квадрат. Една обикновена ходеща маймуна като мен може да надделее над цялата планета просто като стане от стола.
- Нали затова ни накарахте да построим уреда за баланс на масата - каза тя.
- Да. Ще трябва да го разглобите и да го смъкнете долу. - Вратата отново се плъзна и пред тях се появи слабо осветен дълъг коридор. - Нямам предвид тук долу. Сега просто искам да ви покажа, че се получава. Ще си спретнем друга лаборатория. Намерете електрическа кана и всичко необходимо.
Той избута масичката навън, преди асансьорът да бъде повикан на по-горен етаж.
- Докторе - каза Домингес, след като най-накрая успя да си върне гласа, -това все още не обяснява защо се намираме под земята.
- Нима? - Петрович примигна. - Като че ли е така. Намерете някакъв контакт, докато аз сглобя останалото. - Той взе сферата от ръцете на Домингес и я огледа, търсейки двата отвора. После напипа два проводника от снопчето и ги измъкна, като разпиля останалите по пода. Кабината на асансьора се издигна нагоре с гръмотевичен трясък.
Тримата работеха заедно. Макнийл започна да свързва жичките една за друга, докато не направи две кабелчета с дължина от по половин метър. Домингес включи мултицета и го настрои да отчита мощността на тока. Петрович мушна два жака в сферата и накрая сложи учебника на Муханов и Виницки на пода. Върху него постави сферата.
- Още ли не сте се досетили? - попита той. - Не? Спокойно - на мен ми беше нужна цяла седмица, за да го разбера, а пък нали ме смятат за гений. Хуго, въведи 4,8 волта. Наблюдавай силата на тока. Ако ти се стори, че нещо започва да се разтапя, спри го.
Студентът хвана превключвателя, но в този момент асансьорът пристигна. От кабината се изсипаха десетина души, които разговаряха едновременно.
- Ёбаный стос! - Петрович ги погледна над рамката на очилата си. -Опитвам се да проведа епохален експеримент, който ще превърне това място в олтар за бъдещите поколения. Така че млъквайте, на хуй!
Някакъв тип от тълпата вдигна ръка, в която държеше телефон с камера и Петрович си помисли, че идеята никак не е лоша.
- Ти! Да, ти. Ела тук. Не хапя. Или поне не много. Застани там. - Той избута младия мъж в центъра на помещението. - Записваш ли? Добре.
Продължаваха да пристигат хора, но това нямаше никакво значение. Важен беше моментът.
- Така, добре. Хуго? Пускай.
Нищо не се случи.
- Натисна го, нали?
- Да, доктор Петрович.
- Тогава защо червеният индикатор не светна? - Той се залюля на пети. -Чёрт! В контакта няма ёбаный ток!
Всички изпъшкаха шумно.
Петрович погледна към напрегнатите им от очакването лица.
- Предлагам ви да отидете да намерите някой разклонител с много дълъг кабел, освен ако някой от вас не е навит да си пъхне пръстите във фасунгата на крушката.
Няколко души отзад хукнаха нанякъде и тропотът на обувките им отекна в коридора. Когато се върнаха, не носеха фабричен разклонител, а бяха свързали дълъг кабел от парчетата, събрани от почистващи машини, и го бяха омотали с изолирбанд. По оголените жици в края му течеше ток, затова го пренесоха предпазливо над главите на зяпачите.
Отне им известно време да свържат кабела. Малката червена лампичка светна.
Петрович погледна към човека с камерата.
- Втори дубъл?
- Записвам.
Петрович застана на четири крака на пода и за пос-леден път погледна към гравираната със сребристи линии неподвижна черна сфера. След миг тя щеше да се преобрази, а заедно с нея - и целият свят. От едно красиво творение щеше да се превърне просто в поредния инструмент.
- Хуго? - Петрович знаеше, че Макнийл е коленичила до него и също сдържа дъха си.
Домингес щракна превключвателя и бавно завъртя избирателния диск. Дигиталните цифри на мултицета започнаха да примигват.
